Оръжието на тамплиерите
- Автор: Хури Реймънд
- Серия: Шон Райли и Тес Чайкин #2
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Оръжието на тамплиерите». Краткое содержание книги:
- С бога в тях, значи - промърмори Райли. - Звучи ми доста гностично.
- Така е - кимна тя и го изгледа, впечатлена от връзката, която току-що направи. - Е, тогава може и да не си чак такова прасе. - Замисли се. Духовното послание действително ѝ беше познато от гностичните текстове. Накрая отсече: - Руми и братството му са били базирани в Кония. Самият той също е погребан там. Днес гробницата му е музей. - Вдигна глава и възкликна: - Кония! Трябва да е Кония!
- Конрад е умрял тук. А къде е Кония? - подхвърли Райли.
Tec се опита да си спомни казаното от Абдулкерим и отговори:
- На около триста километра оттук.
- За онези времена разстоянието не е никак малко. Тогава как съкровището се е озовало там? Кой го е отнесъл там?
- Човекът, който е написал това тук - кимна тя към стенописа. - В онези години Кония е била територия на суфистите. И все още е, между другото. Следователно, ако съкровището на Хозий е отнесено там, онзи, който го е направил, е бил близък до суфистите или самият той е бил суфи.
- Той или тя - поправи я Райли. - Нали там пише „един мъж и една жена"? Възможно ли е нашата загадъчна дама да е била суфи?
- Възможно е. При суфизма мъжете и жените се считат за равни. - Обмисли нещата и накрая отсече: - Трябва да отидем в Кония!
Райли я изгледа неуверено:
- Ти сериозно ли смяташ, че...
- Тези промени в текста не са направени случайно, Шон! И според мен наистина съществува огромна вероятност съкровището на Хозий да се съхранява при някакъв суфи, майстор на платове от Кония! Затова трябва да започнем оттам!
- Но как?
- Не забравяй, че в тази част на света професиите обикновено се предават от поколение на поколение. Следователно търсим майстор и продавач на платове, чийто далечен предшественик е бил член на някоя от ложите на Руми!
Райли като че ли не беше особено убеден.
- Ти наистина ли вярваш, че ще откриеш фамилия, просъществувала седемстотин години?!
- Е, поне ще опитам! - изгледа го предизвикателно тя. - Да имаш по-добра идея?
53
Кония, Турция
Първите бледи звезди вече изпращаха залязващото слънце, когато таксито остави Райли и Tec в сърцето на едно от най-древните селища на планетата.
Всеки камък в този град беше пропит с история. Легендата го определяше като първото селище, появило се след Всемирния потоп, а археологическите доказателства показваха, че мястото е било населено още от неолитни времена, преди повече от десет хиляди години. Разказваше се още, че свети Павел е идвал тук най-малко три пъти, за да проповядва. През XIII век е провъзгласен за столица на Селджук-ския султанат - по същото време, когато е бил дом на Руми и неговото братство от дервиши. Оттогава насам Кония бе започнала да запада, но пък притежаваше втората по посе-щаемост туристическа атракция на Турция - мавзолеят на Руми, „Зелената гробница", духовен център на суфизма.
Именно оттук Tec беше решила да започне разследването си.
Знаеше, че няма да е лесно. Суфизмът продължаваше да е забранен в Турция. Затова нямаше нито ложи, нито старейшини, към които би могла да се обърне. Или поне не официално. Сбирките им се провеждаха в пълна тайна, далече от нежелани погледи. Заплахата от затвор висеше като дамоклев меч над провинилите се.
Суфизмът е обявен извън закона през 1925 година, малко след като бащата на съвременна Турция - Кемал Ататюрк, основава своята република от пепелта на раздираната от ислямски фанатизъм Османска империя. За да демонстрира на Запада колко цивилизована ще стане страната му, той налага изцяло граждански закони и порядки и издига непробиваема стена между държавата и религията. Така суфистите, чиито ложи разпростират влиянието си до най-високите нива на османското общество и правителство, са забранени. Единственото открито проявление на суфизма, доживяло до наши дни, остават фолклорните танцови изпълнения на сема - въртящата се молитвена церемония на последователите на Руми, превърнала се по ирония на съдбата в една от главните туристически емблеми на Турция.
И то след като по случайно стечение на обстоятелствата тя бива неохотно разрешена в средата на 50-те години - след като любопитната съпруга на някакъв американски дипломат поискала да види танца. В крайна сметка мистичното учение се оказва забранено както от фундаменталистките режими в страни като Саудитска Арабия и Афганистан, защото е еретично либерално, така и от прогресивните турци, само че по противоположната причина.