Прелестни създания

Лена се изчерви.

— Благодаря.

— Чух, че си разтресла малко училището — усмихна се леля Грейс. — Харесва ми. Не знам на какво въобще учат днешните деца там.

Леля Мърси сложи всичките си букви на дъската.

— Г.Л.А.Д.Н.И.К.А.В.

Леля Грейс се наклони към масата, присвивайки очи.

— Мърси Лин, пак мамиш! Няма такава дума. Използвай я в изречение.

— Гладникаво ми е и искам от тази торта.

— Не се казва така, а „гладно ми е“ или „гладен съм“. — Поне една от тях беше запазила разума си донякъде.

Май не си преувеличил.

Казах ти.

— Итън ли дойде? — Леля Каролин влезе в кухнята точно навреме с широко разперени ръце. — Ела тук и прегърни леля си.

Винаги ме е поразявало колко много прилича на майка ми. Същата дълга кестенява коса, винаги прибрана назад в опашка, същите тъмни кафяви очи. Но мама предпочиташе да ходи с дънки и сандали, а леля Каролин беше по-скоро от типа южняшка красавица с елегантни летни рокли и малки жилетчици. Мисля, че на леля й харесваше изражението на лицата на хората, когато разбираха, че тя е куратор на Историческия музей в Савана, а не някоя лекомислена малко по-зряла дебютантка от висшето общество.

— Как са нещата тук, на Север? — Леля Каролин винаги говореше за Гатлин като за „на Север“, тъй като градът ни е разположен по на север от Савана.

— Всичко е наред. Донесе ли ми пралини40?

— Забравяла ли съм някога?

Взех ръката на Лена и я побутнах напред.

— Това са леля ми Каролин и моите пралели Прудънс, Мърси и Грейс.

— Приятно ми е да се запознаем. — Лена протегна ръката си, но леля Каролин я награби в гореща прегръдка.

Входната врата се затръшна.

— Честит Ден на благодарността! — Мариан влезе, носейки тенджера с някаква манджа вътре и чиния с пай, поставена върху нея. — Какво пропуснах?

— Добре, хайде всички вън от кухнята ми. Имам нужда от пространство, за да направя магиите си. Мърси Стейтъм, видях те да похапваш от бонбоните ми!

За секунда леля Мърси спря да хруска. Лена ме погледна, личеше, че се опитва да не се засмее.

Мога да повикам Кухнята.

Повярвай ми, Ама няма нужда от никаква помощ, когато става дума за готвене. Има си свои собствени магии.

Всички се преместихме в дневната. Леля Каролин и леля Пру обсъждаха как могат да се отглеждат сливови дръвчета на слънчева веранда, леля Грейс и леля Мърси още спореха съществува ли дума като „гладникаво“, а Мариан беше рефер на спора. Според мен това можеше да подлуди всекиго, но когато видях Лена да сяда на дивана между Сестрите, тя изглеждаше щастлива, дори напълно доволна.