Вирикониум
- Автор: Картер Лин Спрэг, Говард Роберт Ирвинг
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 954-8260-02-4
- Переводчик: Елена Атанасова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вирикониум». Краткое содержание книги:
Хиляди години Вирикониум е бил единствената опора на цивилизацията на Земята, ограбена и разрушена от собствените си обитатели.
Но сега цветните кули са сринати и овъглени, две кралици се борят за надмощие, въоръжени с реликвите на култура, веднъж вече разрушила света.
Тегеус-Кромис, мрачният, необщителен господар на Метвен, напуска своето морско убежище, за да воюва на страната на Младата Кралица срещу ордите на Старата. Той пътува и се сражава сред пустините и блатата на своя свят, за да открие, че войната на двете кралици е просто встъпление към един по-голям и опасен конфликт.
Хората, подчинени на жреците на Змията, падаха под ударите, но превъзхождаха по брой защитниците и обръчът около Ка-ну и двете Кралици все повече се стягаше. Един от хората-Змии, стоял досега встрани от схватката, пришпори коня си и със скок се озова зад линията на биещите се воини. Ка-ну го посрещна и го прободе с копието си, но друг човек-Змия нанесе с боздуган по шлема на стареца силен удар и го събори от коня. Стоящата наблизо Арим прободе човека-Змия в гърдите с късия си меч.
В този момент като копие, хвърлено от великан, Кулл се вряза в редиците на хората-Змии. Тежкият меч профуча със страшна сила във въздуха и отсече наведнъж главите на трима от хората-Змии. Пиктите изкрещяха от почуда — никой досега не беше виждал такъв удар. Кулл издигна меча над себе си, изви глава назад и зави като впускащ се в атака вълк. Очите му излъчваха лудост. Виждаше всичко в червена мъгла. Кралят налетя върху останалите десетина хора-Змии и започна да ги сече. Напразно жреците на Змията се опитваха да му противостоят. Тежките удари трошаха черепи, крака и ръце. Земята под краката на конете се напои с кръв. Кулл чу вика на Брюле, но не му обърна никакво внимание. Видя, че само двама от хората-Змии са все още на седлата и се нахвърли върху тях. Мечът разсече главата на единия, а единственият оцелял обърна коня си и се опита да избяга. Кулл подхвърли меча си във въздуха, хвана го като копие и с все сила го хвърли след бягащия. Острието прониза човека-Змия в гърба и се заби чак до дръжката.
Настъпи тишина.
Кралят бавно слезе от коня си, приближи убития и изтегли меча си. Изми го бавно в близкото поточе, образувано от непрекъснато валящия дъжд, прибра го в ножницата и се огледа. Навсякъде видя изумени лица, очи, вторачени в него, изпълнени с дива радост и боготворене. Дори очите на Брюле го гледаха по друг, по-особен начин.
Кралят тръгна към двете Кралици, застанали до конете си. Бегло видя Ка-ну, с пребледняло лице, поддържан от двама от воините си. Кулл спря пред двете жени, стисна ръка на Кралица Арим и застана срещу Морел.
Очите на момичето бяха приковани в него, зениците й бяха разширени, в погледа й се четеше възхищение и още нещо, което той не разбра.
— Здрава ли сте, Кралице на Грондар? — попита Кулл с дрезгав глас. — Само като си помисля, че можех да закъснея и да…
През тялото му премина силна тръпка. Той се олюля от вълнение и седна на най-близката скала. Беше като човек извън Времето, всичко му се струваше далечно и незначително, освен щастието, че тя е жива и всичко бе свършило. Наведе глава и безмълвно ридание разтърси раменете му. Всички стояха като вцепенени. Кулл, Кралят на Кралете, човекът, който бе смазал чудовищните хора-Змии веднъж завинаги, плачеше.
Почувства нежна ръка да гали сплъстената му от дъжда коса. Видя пред себе си лицето на Морел и разбра какво искаха да кажат очите й.
Кулл тръсна глава и се изправи. Едната му ръка бе обгърнала девойката през раменете, а другата вдигаше високо бойния меч.
Възглас от хиляди гърла разтресе равнината.
— Кулл! Да живее Кулл! — Убиецът на Змията! Кулл — Кралят на Валузия!
— И Грондар — прошепна стоящият до него Брюле, но никой не го чу, освен Кралицата. Тя се притисна по-здраво до Кулл и бузите й почервеняха.
— Не! — изкрещя Кулл. — Аз не съм убил Змията. Убихме я всички — Крал Кош, Ка-ну, Кралица Арим, Кралица Морел, Родер и Маршалът на Верулия. Всички ние, стоящи тук — копиеносци, стрелци с лъкове, конници и мечоносци. Народите на Грондар, Пиктия, Турания, Верулия, Валузия, Фарсун и Зарфуана. Имената ни ще се предават от поколение на поколение векове наред. И дори отново между нас да има войни, всеки дълбоко в себе си ще знае, че в минали години той, баща му или дядо му са се били в най-важната Война, Войната за оцеляване на човешкия род. Воини, пълководци, Крале и Кралици от Седемте Империи, и вие, наемници от всички краища на света, Крал Кулл ви поздравява. Вие сте най-смелата и Велика Армия, която светът е виждал!
Повторен вик от десетки хиляди гърди, тракане на мечове и дрънчене на щитове разтърси въздуха.
Крал Кош се приближи до Кулл и го прегърна.
— Това бяха думи на място, Кралю! Чух от Брюле историята за клането в Двореца ти, но това, което видях тук с очите си, надхвърли всичко. В името на Валк, та ти сам нападна и насече десет от тези създания за по-малко от пет минути! Никога не съм виждал боец, съчетаващ такава смелост и способности на тактик. И толкова млад!