Диамантите на Рурк
- Автор: Финч Филип
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Диамантите на Рурк». Краткое содержание книги:
Пъблишърс Уийкли
Изведнъж видя Уелкъм на улицата.
Това отново го вбеси. Рурк бе изпратил Уелкъм да го следи.
Мърл пресече улицата.
— Всичко е наред, изчезвай. Ще се оправя сам — каза му Джералд.
— Не се разстройвай — рече Уелкъм.
— Ядосан съм не на теб, а на Рурк. По дяволите. Непрекъснато ме тормози.
— Надявам се, че не ме обвиняваш.
— Ти си готин — отговори Джералд. — Изглеждаше чист, докато не започна да работиш за Рурк. Тогава взех да се съмнявам. Правиш грешка.
— Ти също не излезе от играта.
— Навъртай се наоколо и гледай.
Джералд пак огледа улицата и рече:
— И все пак днес се налага да се оправя сам. Не трябва да има други. Видят ли двама, може да станат нервни.
— Никой няма да дойде.
— Затова ли те изпрати?
— Не ме е изпращал — отговори Уелкъм. — Той не знае, че съм тук.
Джералд никак не обичаше да го правят на глупак. Само че нещо в картинката не пасваше.
Уелкъм го докосна за ръката и каза:
— Джералд, искаш ли да видиш няколко камъка?
Уелкъм заведе Джералд в апартамента си, после слезе долу сам.
— Пристигна онова за теб… — съобщи му Грейс. Колетчето.
Той я целуна и се качи горе. Джералд съзерцаваше произведението на масата в кухнята, но не зададе никакви въпроси. Уелкъм занесе пратката в спалнята и повика Джералд.
Сетне отвори кутията. Извади кадифената кесия и я развърза. Разстла скъпоценните камъни.
За миг и двамата зяпнаха.
— По-добре направи снимките — каза Уелкъм.
— Да.
Джералд засне цял филм. Отблизо, отдалеч, на няколко крачки разстояние. Камъните блестяха на светлината от светкавицата. От фотоапарата излизаха снимка подир снимка.
— Значи — повтаряше непрекъснато Джералд — ти си съдружникът. Господи! Ти!
Когато свърши със снимките, Джералд ги подреди и ги сложи в предния си джоб. Уелкъм събра камъните и ги пъхна в кесията. После остави Джералд сам и пак слезе при Грейс.
Тя беше почти готова с багажа. Той мушна кадифената кесия в последната отворена чанта.
— До довечера — каза Уелкъм и я целуна.
Горе Джералд отново гледаше произведението на масата в кухнята.
— Какво ще кажеш? — попита Уелкъм.
— Това е радио. А онова? Не може да е глина, а? Или пластелин?
— Може, но не е.
— Ти правиш бомба — досети се Джералд.
— Взривно устройство.
— Той ли ти заповяда?
— Много си умен, Джералд.
— Някакъв номер ли му кроиш?
— Ще се опитам. Това притеснява ли те?
— Вече не.
— Тогава можеш да ми помогнеш. Щях да го направа сам, но с теб ще е много по-лесно. Ще паднат доста мангизи. Искаш ли?
— Да — отговори Джералд. — Но няма да го направя заради парите. Ако ми пуснеш нещичко после — нямам нищо против. Но не го правя заради това.
— Имаш ли малко свободно време?
— Трябва да му се обадя, като свърша със снимките.
— Обади му се.
— После имам една друга задача.
— Да купиш два куфара ли?
— Откъде разбра? — изуми се Джералд. — Знаеш ли какъв е планът?
— Би трябвало. Това е моят план.
— Тогава всичко ти е ясно. Трябва да купя два напълно еднакви куфара. Той ми даде петдесет долара.
— Можем да го направим по пътя за „Клиф Хаус“.
— „Клиф Хаус“ ли? — смая се Джералд.
Джералд се отклони с исузуто от булевард Гиъри и пое към океана. Отсечката беше права. Водеше на запад. Човек имаше чувството, че е в провинцията, а не в голям град.
На 15-то авеню имаше магазин за обувки и куфари. На витрината бяха изложени чанти и куфари с марка Луи Вутон. Джералд веднага забеляза, че са имитация. Имаха месингови катинарчета на циповете.
Уелкъм разказа на Джералд за плана си, докато пътуваха към океана. Тъкмо свърши и стигнаха до „Клиф Хаус“.
— Какво ще кажеш? — попита накрая Уелкъм.
Джералд спря в средата на паркинга. Излезе и се огледа. „Клиф Хаус“, скалите и дърветата, плажа, булевард Гиъри и Грейт Хайуей.
— Разбрах каква е идеята ти — отговори той.
На лицето му разцъфтя усмивка. Белите му зъби се показаха.