Смъртоносна опасност

Има го и медния страх, който изопва нервите като струни на цигулка и започва да вибрира в един и същи тон, който не може да бъде издържан повече от секунда – но той не спира да звучи, нагнетява напрежението преди неизбежния гръм на цимбали, металическия призив на тръби и заплашителния тътен на тимпаните.

Точно този тип страх ме изпълваше в момента. Ужасно, вцепеняващо напрежение, което оставяше меден вкус на кръв в устата ми. Страх от създанията, които ме заобикаляха в тъмнината, от собствената ми слабост, породена от липсата на силата, която Кошмара беше откъснал от мен. И страх за онези около мен, за хората, които нямаха моята сила. За Сюзан. За Майкъл. За всички млади хора, които лежаха в тъмното, упоени и умиращи или може би вече мъртви, твърде глупави или твърде безразсъдни, за да избягнат тази вечер.

Знаех какво могат да им причинят тези създания. Те бяха хищници, зли убийци. И ми изкарваха акъла от страх.

Страхът и гневът винаги вървят ръка за ръка. Гневът е моето убежище от страха, моят кит и моят меч в борбата срещу него. Очаквах гневът да засили решимостта ми, да влее стомана в ръцете ми. Очаквах прилива на ярост и мощ, да почувствам как силата ме обгръща като облак.

Така и не го дочаках. Усетих само пърхаща празнота под токата на колана ми. За миг почувствах отново зъбите на демона от съня ми. Започнах да треперя.

Огледах се. Просторният двор беше заобиколен отвсякъде с ограда от високи храсти, подрязани в назъбени квадрати, имитиращи крепостна стена. В ъглите растяха дървета, подстригани във формата на стражеви кули. Малки проходи в плета водеха към сумрачната вътрешност на къщата, но те бяха затворени с железни решетки. Единственият изход от двора се намираше до върха на стълбището, а там, облегната с гръб към затворената врата, водеща към моравата пред къщата, стоеше Мавра. Тя ме погледна със своите замъглени като на труп очи и синкавите й устни се изкривиха във вледеняваща усмивка.

Стиснах бастуна с двете си ръце. Бастун, в който беше скрита шпага, разбира се – от онези, които правеха в доб-рата стара Англия от времето на Джак Изкормвача, а не някаква си имитация, каквито предлагат в списанията за мъже заедно с лава лампи и лазерни показалки. Истинска стомана. Но колкото и да я стисках, не се почувствах по-добре. Продължавах да треперя.

Логика. Логиката беше следващата ми отбранителна линия. Страхът се поражда от невежеството. Затова познанието е оръжие срещу него, а логиката е инструмент на познанието. Обърнах се отново към платформата точно когато Бианка започна да засипва тълпата с някакви тщеславни дрънканици, на които не обърнах никакво внимание. Логиката. Фактите.

Факт номер едно: някой беше организирал раздвижването на мъртвите и измъчването на неспокойните духове. Най-вероятно Мавра беше направила самото заклинание. Размириците в света на духовете бяха позволили на Кошмара – призрака на демона, който двамата с Майкъл бяхме убили – да премине от тази страна и да се втурне след мен.

Факт номер две: отмъщението на Кошмара беше насочено лично срещу мен и Майкъл, като той нападаше нас и нашите приятели. Възможно беше действията му да бяха ръководени от Мавра. Не беше изключено Бианка да е научила за това от Мавра и да е решила да се възползва. И в двата случая резултатът беше един и същ.