Карта от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #2
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789545840562
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Карта от кости». Краткое содержание книги:
Трагедията е нещо повече от палеж и масово убийство — някой е откраднал безценното съкровище, съхранявано от векове в златната мощехранителница на катедралата — костите на библейските влъхви, легендарните Трима царе.
Капитан Грей Пиърс, ново попълнение в Сигма, повежда своя екип на лов за Драконовия двор, тайно аристократично братство от алхимици, което датира още от Средновековието и се стреми към налагането на нов световен ред с помощта на обвитите в мистика кости.
Екипът на Сигма тръгва по следите на лабиринт от улики — от готическите катедрали на Европа през останките от Седемте чудеса на древния свят до едно мистериозно място, където наука и религия се сливат в заплаха, невиждана от самото сътворение на вселената.
Къде беше Раул?
Грей протегна ръка и върна записа с цяла минута назад — стопира го там, където Раул стоеше до гробницата с дистанционното в ръка.
На екрана Раул завъртя ръчката и се обърна да види резултата. Зелени светлинки грейнаха по повърхността на двете чинии, прикрепени към страните на гробницата. Някакво движение привлече вниманието на Грей и той центрира образа върху малкия отвор в гробницата и го увеличи. Цилиндърът с амалгамния прах завибрира… после се издигна над пода.
Левитираше.
Грей започваше да разбира. Спомни си казаното от Кат за способността на прахообразните метали в м-състояние да левитират, когато са поставени в силно магнитно поле, и да се държат като свръхпроводници. Спомни си и намагнитизирания кръст, който Монк случайно беше открил в Кьолн. Плочите със зелените светлинки явно бяха електромагнити, нямаше друго обяснение. Прословутото устройство на Двора се състоеше от прости магнити, които създаваха електромагнитно поле около амалгамата и активираха свръхпроводника в м-състояние.
Грей вече разбираше механизма на пулсиращата отвътре навън енергия.
Знаеше какво е убило богомолците.
О, Господи…
Изведнъж образът подскочи — първият трус. За секунда изображението се срина напълно, после се възстанови, леко накриво заради изместването на камерата. Раул отстъпи за-нишком от гробницата.
Грей не разбираше защо. На пръв поглед не ставаше нищо особено.
После го забеляза, полускрито в ярката светлина на фенерчетата. В основата на гробницата един участък от каменния под бавно се спускаше под ъгъл надолу, образуваше тясна рампа, водеща под гробницата. Синя потрепваща светлина сияеше някъде долу. Раул застана пред камерата и закри гледката. После пое по рампата и остави двамата си пазачи сами.
Ето къде беше изчезнал.
Грей превъртя записа до настоящия момент. През неравни интервали откъм рампата бликаше ярко сияние, ослепителни изливи бяла светлина. Светкавица на фотоапарат. Раул документираше видяното долу.
След няколко секунди и самият той се появи изпод земята.
С крайно доволна физиономия.
Беше спечелил.
21:59
Просната по корем на покрива на мавзолея, Кат успя да стреля и свали стрелеца, опрял пушка в главата на Монк. Но пореден трус отклони следващия й изстрел встрани от целта. Другият стрелец от отряда на Двора не се поколеба. Сигурно се беше досетил къде се е скрила, по посоката, в която беше паднало тялото на другаря му.
Наведе се и удари Монк с металната дръжка на ловджийски нож, после го вдигна пред себе си като жив щит. Притисна острието към шията му.
— Излез! — извика той на английски със силен акцент, като че ли родният му език беше немски или нещо подобно. — Или реже глава на този тук.
Кат затвори очи. Същото като в Кабул. Двамата с капитан Маршал бяха изпратени да измъкнат двама пленени войни-ци, колеги от екипа им. И тогава ги заплашиха с обезглавяване. Но те нямаха избор. Макар онези да ги превъзхождаха числено три към едно, те нападнаха, тихо, само с ножове. Но тя беше пропуснала един пазач, скрил се в ниша. Изтрещя пушка и Маршал падна. Кат беше елиминирала този последен пазач само с един удар с ножа, но за капитана вече беше късно. Беше държала тялото му, докато той издъхваше, раздиран от ужасна болка, очите му впити в нейните, умоляващи, разбиращи, невярващи… после нищо. Оцъклени, мъртви очи. Един жизнен, нежен мъж, изчезнал като дим.
— Излез веднага! — извика онзи от дъното на некропола.
— Кат? — повика я Рейчъл в слушалката и я докосна по лакътя. Лейтенантката лежеше до нея на покрива.
— Ти не се показвай — каза Кат. — Опитай се да стигнеш до някое от въжетата, които извеждат оттук. — Такъв беше първоначалният им план: да скачат от покрив на покрив, да се доберат до някое от въжетата, които още висяха от горното ниво, да вдигнат тревога и да докарат подкрепления. Този план не биваше да се проваля.
Рейчъл също го знаеше.
Кат си имаше свой дълг. Претърколи се по покрива на мавзолея и скочи леко на пръсти. Шмугна се няколко крипти по-нататък, за да прикрие предишната си позиция и да остави на Рейчъл пространство за бягство, после пристъпи на открито, на десетина метра от мъжа, който държеше Монк. Вдигна ръце и хвърли пистолета си настрани. Преплете пръсти и ги сложи на тила си. После каза студено: