Червеноризци

За да угоди на Еленор, която се притесняваше за сестра си все повече, колкото по-дълго мислеше за разговора в „П. Ф. Чанг“, Саманта си уреди серия от срещи на сляпо, подбирани очевидно наслуки от кака ѝ.

Срещите не минаха добре.

Първата беше с инвестиционен банкер, който прекара цялата вечеря, оправдавайки поведението на инвестиционните банкери през икономическата криза от 2008-ма, прекъсвайки тирадата си само за да отговаря на пратени му „важни“ имейли, или поне той така твърдеше, от сътрудници в Сидни и Токио. В един момент отиде до тоалетната без телефона си; Саманта му свали капака и обърна батерията наопаки. Преди да изтърчи навън в търсене на магазин на „Веризън“, банкерът, вбесен от това, че апаратът му необяснимо беше спрял да работи, едва се спря да попита партньорката му дали има нещо против да си поделят сметката.

Втората среща беше с преподавател по английски от гимназията в Глендейл, който се оказа и начинаещ сценарист и се беше съгласил на срещата, понеже Еленор намекнала, че сестра ѝ може да има връзки в „Хрониките на «Дръзки»“ — един от сериалите, в които беше имала дребна роля. Когато Саманта обясни, че е била само статистка, и то преди години, а и е получила ролята чрез кастинг, а не посредством познати, учителят помълча няколко минути, след това я помоли все пак да прочете сценария и да му каже какво мисли. Докато сервират вечерята, тя му хвърля едно око. Ужасен е. От съжаление тя лъже.

Третата среща е с толкова отегчителен мъж, че Саманта буквално не може да си спомни нищо за него по времето, когато се качва отново в колата си.

Четвъртата среща е с бисексуална жена, сътрудничка на Еленор, чийто пол по-голямата сестра нарочно не споменава, нарича я просто „Крис“. Когато Саманта ѝ обяснява какво е положението, Крис се развеселява доста и двете изкарват една чудесна вечеря. След това Саманта се обажда на сестра си и я пита що за чудо е било това изпълнение.

— Миличка, толкова време е минало, откакто си имала връзка, че си помислих за възможно просто да криеш от мен някои подробности! — обяснява Еленор.

Петата среща е с гадняр. Саманта си тръгва преди предястието.

Шестата среща е с мъж на име Брайън, който е любезен и внимателен, очарователен и достатъчно почтен, но Саманта може да познае, че няма абсолютно никакъв интерес към нея. Когато му го казва, той се разсмива.

— Съжалявам — обяснява. — Надявах се да не бие на очи.

— Няма нищо — въздъхва Саманта. — Но защо се съгласи на срещата?

— Познаваш сестра си, нали? — пита Брайън. — След петата минута ми се стори по-лесно просто да се съглася, вместо да си търся причини да откажа. А и тя каза, че си наистина мила. За което беше права между другото!