Гонитбата на Шута

И все пак се страхувах от нея. Всичко у нея караше Вълкът Баща да заръмжи. Не силно ръмжене, а безмълвното повдигане на устната, от което космите по гърба ми настръхваха. От нощта, в която ме бяха пленили, дори в най-мътните си мигове усещах, че Вълкът Баща е с мен. С нищо не можеше да ми помогне, но беше с мен. Той ме посъветва да пазя мълчание, той настоя да съхраня силата си, да наблюдавам и да чакам. Налагаше се да си помогна сама, но той беше с мен. Когато единствената утеха, с която разполагаш, е слаба, все пак се вкопчваш в нея.

Колкото и странно да изглежда, въпреки прошепнатите думи на Шън все пак чувствах, че съм по-способната да се справя с положението ни. Казаното от нея ме бе подсетило за една опасност, която не бях съобразила, но не ми беше дало усещането, че Шън ще е тази, която ще ни спаси. Ако някой можеше да ни спаси. Не. Думите ѝ по-скоро ми прозвучаха все едно се перчи, не за да ме впечатли, а за да укрепи собствените си надежди. Обучение за убийца. Малко знаци от това бях видяла през седмиците ни заедно във Върбов лес. По-скоро я бях видяла като суетна и глупавичка, съсредоточена върху спечелването на колкото се може повече хубави неща и приятни забавления, които може да се купят с пари. Виждала я бях да хленчи и да плаче от ужас заради уж стоновете на призрак, който беше всъщност една заклещена котка. И я бях виждала да флиртува с Фицбдителен, и да се опитва да направи същото с Ридъл, и дори, усещах, с татко ми. Всичко в името на това да спечели каквото иска. Парадираше с красотата си, за да привлича внимание.

А след това бяха дошли мъжете и обърнаха собствените ѝ оръжия против нея. Красотата, чарът и хубавите дрехи, които бе използвала за своите си цели, не бяха могли да я спасят от тях. Всъщност я бяха превърнали в мишена. Замислих се дали красивите жени не са по-уязвими и по-вероятни жертви на такива мъже. Превъртях го в ума си. Изнасилването, знаех, беше нараняване, болка и оскърбление. Не знаех пълната му механика, но човек не е длъжен да знае как се върти меч, за да разбере, че е ранен. Шън беше наранена, и то лошо. Толкова лошо, че бе готова да ме приеме като един вид съюзник. Бях смятала, че ѝ помагам, когато бях поискала да я вземат с мен. Сега се зачудих дали наистина не я бях измъкнала от тигана за пържене, за да я вкарам в пламъците с мен.