Знойни сънища
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Велчев
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Знойни сънища». Краткое содержание книги:
Едва сега Кал я забеляза. Усмивката изчезна почти мигновено от устните му и макар двамата никога да не бяха се срещали досега, Рейчъл знаеше, че той веднага се е сетил коя е.
— Рейчъл, това е брат ми Кал. Кал, запознай се с Рейчъл Стоун.
Кал само й кимна студено.
— Госпожо Сноупс.
Тя му се усмихна любезно.
— Радвам се да се запознаем, господин Хал.
— Името ми е Кал.
— О, така ли… — тя продължаваше да се усмихва.
Устата на Кал се присви и тя съжали за своята неучтивост. Това определено бе човек, винаги готов да се впусне в битка, а тя май вече му бе хвърлила ръкавицата.
След срещата с Кал, всичко останало през следобеда тръгна наопаки. Кайла изтърва един огромен буркан със салца, разпръсквайки я навсякъде около себе си, единият от мъжете, които се занимаваха с фойерверките, си поряза ръката толкова зле, че се наложи да му я шият, а Гейб се затвори в себе си. По-късно, когато Рейчъл слезе в града, за да прибере Едуард, някакъв стар шевролет лумина изскочи внезапно от една странична улица и без малко да я блъсне. Тя натисна продължително клаксона и видя в другата кола враждебното лице на Боби Денис. И още веднъж се запита, как ли бе успяла да предизвика такава неприязън в този младеж.
Вечерта Едуард непрекъснато сновеше напред-назад около снекбара, наблюдавайки започващите да прииждат в двора коли.
— Мога да стоя до колкото си искам тази вечер, нали, мамо?
— Да, колкото искаш — тя се усмихна, докато изсипваше царевица в машината за пуканки.
Фойерверките щяха да започнат едва след като се стъмни напълно и тя малко се съмняваше, че той ще остане буден, за да изгледа глуповатата комедия с Джим Кери, която щеше да бъде първия филм.
Семейство с няколко малки деца влезе в снекбара. Това бяха първите им клиенти и тя се концентрира върху това да помогне на Кайла да изпълни поръчката. Малко след това влязоха трима кавгаджийски настроени тийнейджъри. Единият от тях бе Боби Денис. Рейчъл тъкмо сервираше на възрастен мъж и съпругата му, затова Кайла ги обслужи, но преди да си излязат, Рейчъл все пак реши да ги заговори.
— Надявам се да ви харесат филмите тази вечер.
Боби я изгледа така, сякаш го беше напсувала, и тя направо потрепери. Това момче явно я мразеше, и то много.
Посетителите бяха доста, макар и не чак толкова, колкото бе очаквала. Когато започнаха фойерверките, Рейчъл хвърли един поглед навън и видя, че дворът бе наполовина празен. Тъй като в петък вечер нямаше кой знае какво да се прави в Салвейшън, тя си даваше сметка, че много хора от града искаха да покажат на Гейб, че трябва да си понесе последиците от това, че я е наел на работа.
Едуард заспа малко след като започна филмът с Джим Кери. Тя го събуди и го поведе нагоре по металната стълба към горния етаж. Изпитваше угризения от това, което бе причинила на Гейб, както и тревога за собственото си бъдеще. Библията на Дуейн не я беше насочила по никаква следа и тя вече бе започнала да губи надежда, че ще намери нещо в нея. Може би Гейб бе прав и парите са отишли на дъното на океана заедно с Дуейн.
Погледна към полуспящия си син. Гейб определено се опитваше да подобри отношенията си с него. Беше го научил да храни Туити, без да наранява все още меката му човка, беше го извел и на разходка в гората близо до пещерата, където живееха прилепите, но тя чувстваше, че прави всичко това насила и атмосферата в къщата ставаше по-напрегната с всеки изминал ден. Знаеше, че скоро ще трябва да предприеме нещо.
Том, операторът, й се усмихна, докато минаваха през прожекционната кабина. Влязоха в офиса на Гейб и тя напъха Едуард в спалния чувал, който бе оставила на пода за него. Том й обеща да я уведоми, ако момчето се събуди.
Докато се спускаше по стълбата, тя видя Гейб да излиза от снекбара. В същото време някакъв мъж, който й се стори смътно познат, макар да не можеше да се сети в момента откъде, излезе от сянката на стената.
— Май не е много пълно при теб тази вечер, Бонър.
— Не мога да очаквам да се напълни още от първата вечер — сви рамене Гейб.
— Особено пък когато вдовицата Сноупс работи за теб.
Гейб се извърна заплашително към него.
— Защо не си гледаш работата, Скудър?
— Както кажеш — излая мъжът и изчезна в тъмнината.
Ръс Скудър. Беше доста оплешивял от последния път, когато го бе видяла, беше също и доста отслабнал. Опомняше си го като доста по-як мъж.
Гейб погледна нагоре, чувайки я да слиза по стълбите.
— Ръс навремето работеше като охрана в „Храма“ — каза тя.
— Знам. Бях го наел да ми помага тук, но се наложи да го уволня след две седмици. Не е човек, на когото може да се разчита.