Червения рицар
- Автор: Камерън Майлз
- Серия: Синът на предателя #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Эпическое фэнтези
Электронная книга - «Червения рицар». Краткое содержание книги:
Капитанът въздъхна.
— До час някоя девица ще се прости с целомъдрието си, а нечий съпруг ще си изгуби имота на зарове — каза той.
— Някоя определена девица ли имате на ум? — попита игуменката.
— О, не ме занимават такива светски мисли — отвърна капитанът и продължи да наблюдава с усмивка.
— Защото сте притеснен, искате да кажете. Все още нищо не ни е нападнало и това сигурно ви тревожи — предположи игуменката.
Капитанът изкриви устни и поклати глава.
— Предпочитам да стана за посмешище и всеки войник в Алба да ме сметне за глупак, отколкото да ме обсадят онези чудовища. Все още не знам къде са, нито защо ни позволиха да приберем всички. В по-мрачните си моменти подозирам, че стените ни вече поддават или че зад тях се спотайва цял легион предатели… — Той вдигна ръка, сякаш за да отпъди нещо. — Истината обаче е, че се надявам те да знаят толкова малко за нас, колкото ние — за тях. Завчера бяхме лесна плячка. Днес, освен ако ни пречупи страхът, може да издържим цяла година.
Той погледна угриженото ѝ лице, а тя повдигна рамене.
— На колко години сте, капитане?
Въпросът явно го накара да се почувства неловко.
— Колко обсади сте преживели? — поясни тя. — С колко деца на Дивото сте воювали? — Възрастната жена се извърна към него и пристъпи напред. — Аз съм дъщеря на рицар, капитане. Знам, че е нелюбезно да задавам такива въпроси, но смятам, че имам право да науча отговорите им.
Той се облегна на стената, почеса се по брадичката и се загледа в празното пространство.
— Убил съм повече хора, отколкото чудовища. Преживял съм една обсада и ако трябва да бъда честен, прекъснахме я на втория месец. И… — Той се извърна и я погледна в очите. — На двадесет години съм.
Отговорът на игуменката беше нещо средно между доволно хъмкане и насмешливо сумтене.
— Вие обаче вече знаете това, нали сте гадателка. — Той се отблъсна от стената. — Може да съм млад, но съм преживял пет години неспирна война. А баща ми…
Той направи пауза, която се превърна в мълчание.
— Баща ви…? — тихо го подкани тя.
— Баща ми е известен войник — довърши той. Гласът му беше съвсем тих.
— Поверила съм отбраната на дете — рече игуменката, но свитите ѝ устни издаваха, че се надсмива само на себе си.
— Дете с първокласна рота копиеносци. В Алба наистина няма по-добър капитан-наемник от мен. Знам какво правя, виждал съм го преди, вършил съм го преди, а и съм го изучавал, за разлика от себеподобните ми. Изучил съм ги до един — Маврикос, Лео и Никифорос Фокас, дори Вегеций. И ако ми позволите да отбележа, вече е късно да размислите.
— Знам — рече игуменката. — Просто се страхувам. — Тя допи виното си и стисна ръката му съвсем спонтанно. — Аз пък съм на петдесет. И никога не съм била под обсада. — Тя пусна ръката му и прехапа устни. — Страхувате ли се?
Червения рицар взе ръката ѝ и я целуна.
— Постоянно. Майка ми ме направи страхливец, като много внимателно ме научи да се страхувам от всичко. Най-вече от нея. Виждате ли? Вече сте мой изповедник. — Той криво се усмихна. — На света няма човек, който да знае повече за преодоляването на страха, милейди. Открих, че това да си страхливец е най-добрата школа по кураж.
Тя не можа да сдържи усмивката си.
— Какво остроумие. Vade retro!34
Той кимна.
— Твърде съм уморен, за да стана от стола.
Смехът и небрежният им разговор продължиха, докато и двамата допиха чашите си. Накрая игуменката надникна през прозореца и каза:
— А от какво се боите най-много?
— Боя се от провала — рече той и се изсмя се на собствените си думи. — Само че от всички хора в тази крепост единствено аз ни най-малко не се страхувам от Дивото.
— Перчите ли се? — попита тя.
Капитанът се загледа в огъня.
— Не — с въздишка отвърна той накрая. — Трябва да отида да огледам караула. Тази нощ се опитах да извърша нещо безразсъдно и държа да съм сигурен, че хората ми са готови за него. Нали знаете, че врагът използва животни, за да ни наблюдава?
— Да — тихо изрече тя.
— Знаете ли нещо друго, милейди? Нещо, което би помогнало на тъй младия ви капитан да опази стените ви?
Той се наведе към нея, а игуменката извърна поглед.
— Не.
Капитанът рязко остави бокала си на дъбовата масичка и той изчатка.
34
„Vade retro, Satana!“ — „Махни се от мен, Сатана!“ (от латински). — Бел.прев.