Клопка [bg]

Ясно, стига толкова.

Щом се приближи до целта на пътуването си, Уенди отново се замисли за казуса: за продължилите контакти с „Принстън“, за това как четирима мъже — Фил Търнбол, Дан Мърсър, Стийв Мишано и Фарли Паркс — са били поставени на колене през последната година.

Единият въпрос беше „Защо?“.

Но по-важният бе „Кой?“.

Уенди си каза, че би могла да започне от Фил Търнбол, защото тук тя имаше някои съмнения. Мушна слушалката на автомобилния телефон в ухото си и набра личния номер на Уин.

Тя отново чу гласа му — твърде надменен за единствената дума, която произнесе:

— Казвай.

— Да те помоля ли за още една услуга?

— Може ли да те помоля за още една услуга? Да, Уенди, може.

— Нямаш представа каква нужда имах от граматичната ти корекция точно в този момент.

— Пак заповядай.

— Помниш ли, че те бях попитала за Фил Търнбол, мъжа, злоупотребил с двата милиона долара?

— Спомням си, да.

— Да речем, че Фил е бил набеден и всъщност не е взел парите.

— Добре, така да е.

— Как би могло да стане това?

— Нямам представа. Защо се интересуваш?

— Почти съм сигурна, че той не е откраднал тези пари.

— Ясно. Кажи ми, моля те, какво те прави „почти сигурна“ в това?

— Той ми каза, че е невинен.

— О, да, това обяснява всичко.

— Има и още нещо.

— Слушам те.

— Добре де, защо, след като е откраднал два милиона долара, нито са го вкарали в затвора, нито са го накарали да върне парите? В момента не искам да влизам в подробности, но има и други хора — всъщност съквартирантите му от колежа — които наскоро също са били въвлечени в скандали. Може да съм била подведена.

Уин не каза нищо.

— Уин?

— Да, чух те. Обичам тази дума — „подведен“, а ти? Тя означава или поне предполага, че се придава женствено фин нюанс на глагола „да преметна някого“.

— Да, страхотно.

Дори въздишката му издаваше надменност.

— Как искаш да ти помогна?

— Би ли могъл да проучиш нещата? Искам да разбера кой е набедил Фил Търнбол?

— Ще бъде направено.