Жулиета

Не знам много за това, което Даяна е правила през всички тези самотни години в Сиена. Но мисля, че е открила нещо ценно и го е оставила в града, за да бъде намерено от вас. Надявам се, че ако някога го откриете, ще си го поделите по равно. Освен това притежаваше собствена къща, а и вярвам, че и съпругът й е бил богат. Ако ви е оставено нещо ценно в Сиена, вероятно ще се погрижите и за скъпия Умберто, нали?

Боли ме, че трябва да ви кажа това, но всъщност далеч не съм богата, както си мислите. Живеех с пенсията на бедния Джим, но когато умра, за вас двете няма да остане нищо, освен дълг. По-разумно е да не го поемате. Вероятно трябваше да ви го кажа по-рано, но се страхувах, че никога вече няма да ви видя.

Иска ми се да знаех повече за съкровището на Даяна. Тя говореше за него понякога, но аз не слушах. Мислех си, че е поредната налудничава история. Но в банката в «Палацо Толомей» има един човек, който може би ще успее да ви помогне. Не мога да си спомня името му обаче. Беше финансов съветник на майка ви. Доколкото си спомням, беше млад човек, така че сигурно е още жив.

Ако решите да заминете за там, не забравяйте, че в Сиена има хора, които вярват в историите на майка ви. Иска ми се да бях внимавала, когато ми ги разказваше. Не споделяйте с никого истинските си имена, освен с човека в банката. Той ще ви покаже къщата. Бих искала да отидете заедно. Даяна също би го искала. Трябваше да го направим много отдавна, но се страхувах да не стане нещо лошо.

Вече знаете, че не съм ви оставила нищо. Но се надявам, че с това мое писмо ще ви помогна поне малко да се справите. Опитвах се да ви предпазя от опасните идеи на майка ви, но сега вярвам, че може и да е имало скрито съкровище. Тази сутрин се видях с господин Трибиани. Наистина не трябваше да живея толкова дълго. Няма да мога да ви оставя нищо, дори спомени. Вечно се плашех, че ще избягате като Даяна и ще се набутате в неприятности. Сега знам, че ще намерите неприятностите, където и да са.