Той бе човек
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Той бе човек». Краткое содержание книги:
Хари Клифтън се заема да напише най-големия си роман, а съпругата му Ема получава неочаквано обаждане от Маргарет Тачър, която ѝ предлага нова работа.
Себастиан Клифтън става председател на борда на «Фартингс Кауфман». Талантливата дъщеря на Себастиан и Саманта — Джесика, е изключена от училището за изящни изкуства «Слейд».
Междувременно лейди Вирджиния се кани да напусне страната, за да избяга от кредиторите си. Но херцогиня Хартфорд умира и тя виждa поредната възможност да изплати дълговете си и най-сетне да победи Клифтън и Барингтън.
Катастрофален поврат на съдбата превръща живота на семейство Клифтън в трагедия, когато един от тях получава шокираща диагноза, която ще хвърли в смут всички.
— Но те никога не биха разбрали, ако… — каза Вирджиния, сякаш говореше на себе си. — А как всъщност са научили?
— Добър въпрос — каза сър Едуард. — Попитах юридическите представители на Хартфорд защо не са ви предупредили за съответната клауза в завещанието на херцога веднага щом са научили за предстоящата продажба. Ако го бяха направили, щеше да се избегне ненужно излагане и за двете страни, да не говорим за сензационните заглавия в националната преса на следващия ден.
— И защо не са го направили?.
— Оказва се, че някой е пратил на фамилията бройка от каталога на "Сотбис", който отначало не предизвикал интерес, тъй като никой не разпознал вазите, макар да са показани на корицата.
— Тогава как са разбрали? — повтори Вирджиния.
— Племенникът на херцога Тристан вдигнал тревогата. Имал навика да се промъква в кухнята през ваканциите. Сторило му се, че вазите от корицата са му познати, и казал на майка си къде ги е виждал за последно. Лейди Камила се свързала със семейния адвокат мистър Блачфорд, който моментално издействал съдебна заповед за прекратяване на продажбата. След това взели първия влак за Лондон и пристигнали в последния момент.
— Какво щеше да стане, ако бяха пристигнали след падането на чукчето?
— Това би поставило фамилията пред интересна дилема. Херцогът щеше да бъде принуден да избира между две възможности. Би могъл или да позволи продажбата да продължи и да прибере парите, или да изиска по съдебен път от вас цялата сума, като съм длъжен да кажа, че в този случай съдията задължително би отсъдил в полза на имението Хартфорд и дори би отнесъл въпроса до главния прокурор да реши дали не сте извършили престъпление.
— Но аз дори не знаех за аристократичната клауза — запротестира Вирджиния.
— Непознаването на закона не оневинява — твърдо каза сър Едуард. — А и подозирам, че съдията трудно би повярвал, че не сте избрали много внимателно вазите, тоест че сте знаели отлично цената им. Трябва да ви предупредя, че мнението на мистър Блачфорд е същото.
— Значи вазите все пак трябва да се върнат на херцога?
— Иронично, но не. Хартфорд също трябва да спазват дословно закона, както и волята на покойния ви съпруг, така че вазите ще ви бъдат върнати, за да им се радвате до края на живота си. Мистър Блачфорд обаче ме информира, че ако ги върнете в рамките на двайсет и осем дни, фамилията няма да предприеме други правни действия, което според мен е жест, предвид обстоятелствата.
— Но защо са им вазите сега, след като рано или късно ще си ги получат?
— Според мен сумата от един милион паунда може да отговори на този въпрос, ваша светлост. Доколкото разбрах, мистър Полтимор вече се е свързал с херцога и му е казал, че има частен купувач от Чикаго.
— Този човек никакъв морал ли няма?
— Въпреки това ви съветвам да ги върнете до деветнайсети октомври, ако не искате да се изправите пред още едно продължително и скъпо дело в съда.
— Разбира се, ще се вслушам в съвета ви, сър Едуард — каза Вирджиния, разбрала, че няма избор. — Моля, уверете мистър Блачфорд, че ще върна вазите на Кларънс до деветнайсети октомври.
Сър Едуард и мистър Блачфорд сключиха споразумение, според което двете вази от династия Мин трябваше да бъдат върнати на четиринайсетия херцог Хартфорд в дома му на Итън Скуеър на или преди 19 октомври. В замяна Кларънс писмено се съгласи, че няма да предприема други действия срещу Вирджиния, като се съгласи да поеме разходите и по транзакцията.
На 19 октомври Вирджиния си устрои дълъг напоителен обяд с Бофи Бриджуотър в "Клуб Марк" и се прибра в дома си в Челси почти в четири, когато светлините на площада вече бяха включени.
Седеше сама в малкия си апартамент и се взираше в двете вази. Макар че ги бе притежавала само за няколко месеца, беше започнала да разбира с всеки изминал ден защо са смятани за дело на гений. Трябваше да признае, макар и само пред себе си, че вазите ще ѝ липсват. Но мисълта за още една съдебна битка и за космическите хонорари на сър Едуард я катапултира обратно в реалния свят.
След като бяха отворили втората бутилка мерло, Бофи беше посочил значението на думите "на или преди" и Вирджиния си помисли, че може да се позабавлява поне малко за сметка на Кларънс.
След лека вечеря си напълни ваната, потопи се сред мехурчетата и се замисли какво да облече за случая, тъй като това несъмнено щеше да бъде последно представление. Спря се на черно — цвят, който покойният ѝ съпруг винаги беше обичал, особено след като я бе изпратил до Итън Скуеър след една вечер в "Анабел".