Братя

– Не просто невярно твърдение. А злонамерено изопачаване на истината – цитира Рей дефиницията от наказателния кодекс, която би могъл да използва в евентуалното дело за клевета.

Прехвърлил седемдесетте, Хорган бе толкова червендалест, че лицето му приличаше на домат с бяла коса. С две сменени коленни стави той трудно се движеше и вече дори не се преструваше, че помни имена. Някои го смятаха за закостенял дъртак, но той бе съхранил острия си ум и удоволствието от ловките механизми на властта.

– Можем ли да го докажем? – попита Пол.

– Би трябвало да е лесно. Какви доказателства имат, че си замесен в убийството?

Седнал от другата страна на полираната заседателна маса, Марк Крули, началникът на предизборния щаб на Пол, остави молива си и заяви:

– Длъжни сме да го съдим.

Марк беше тих, целеустремен дребен човечец, генерал в задкулисната армия, която човек не може да види по телевизията. Водеше предизборни кампании из цялата страна вече десет години, като наскоро бе спечелил едно място за Конгреса в Калифорния, която от пет десетилетия беше запазена територия на републиканците. Той си разбираше от работата. Но се интересуваше само от едно: да печели. Сега се беше заинатил. Не понасяше да спори с адвокати – всъщност с когото и да било.

– Трябва да го съдим – повтори.

Пол се престори, че не е чул Крули, който понякога имаше странни идеи кой за кого работи. Обърна се към Хорган:

– Обаче пък ние ще трябва да докажем, че нямам нищо общо с убийството, нали? Доказването на отрицателно твърдение винаги е проблем. Няма как да използваме ДНК резултатите от кръвта на местопрестъплението. Нали сме еднояйчни близнаци.

– Така е – съгласи се Рей. – Но ще направим иск за откриване и така ще докажем, че Хал няма никакви доказателства. Нали?

Тримата седяха в остъклената заседателна зала по средата на предизборния щаб на Пол – две от стените бяха прозрачни. Дизайнът бе дело на Крули. Смяташе, че откритостта внушава подходящо политическо послание – както на хората от щаба, така и на журналистите в редките случаи, когато бяха допускани тук.

Пол обаче не обичаше да разкрива тайните си и не можеше да свикне.

Ако погледнеше през стъклото към работното помещение отвън, човек би си помислил, че кампанията протича безпроблемно. Имаше стотина души, вглъбени в работата си, с изключение на двайсетина всички бяха доброволци. Сградата беше собственост на стар познат на Пол от юридическия факултет, Макс Флорънс, който му бе предоставил безвъзмездно два етажа. Бяха доставили сглобяеми прегради с големи прозорци и приведоха всичко в използваем вид в деня, в който Пол обяви кандидатурата си. Така демонстрира превъзходство над противниците си.

Половината от площта на предизборния щаб бе отделена за набирането на средства. Повечето доброволци седяха на телефонния пулт и разговаряха с потенциални спонсори, чиито имена Пол бе събрал в четири различни кампании. Екипът за работа сред избирателите, вторият по важност, бе разположен точно насреща. Джийн Ориндж и двамата ѝ помощници се смееха за нещо; металната стена зад тях беше покрита с карти на окръга, на които със зелени кабарчета бяха отбелязани седалищата на местните им организации, а с червени – къде партийните активисти са обещали да помагат. Сега, след края на празниците, тя очакваше неколкостотин души да се появят през уикенда, за да броят избирателите. Хората от екипа за връзки с обществеността, настанени встрани, бяха от малкото, които работеха за пари. Том Майли, трийсет и две годишен интернет специалист, и тримата му подчинени, заедно с двамата заместник-мениджъри и политическия секретар, приемаха обаждания от репортери, интересуващи се какво ще каже Пол, след като Хал Кронон официално го обвини в съучастие в убийството на Дита.