Галерия на мъртвите [bg]

Уайт също не изглеждаше убеден.

— Не виждам такова нещо, Робърт — каза той, накланяйки глава ту наляво, ту надясно. — А моят латински изобщо не е лош.

— Ако е латински, тогава какво означават символите? — попита Гарсия.

— Не са символи — отвърна Хънтър, но разбираше, че всеки би сбъркал изрязаните в плътта букви със символи. — Просто буквите са изписани небрежно.

Карлос и Уайт не можаха да проследят мисълта му.

— Ще я държите ли, момчета? — попита Хънтър. — Искам да освободя ръцете си.

— Да, държим я — отговори Уайт.

Робърт пусна трупа.

Гарсия и Уайт го задържаха изправен.

— Тези порязвания по кожата — започна Хънтър, като сочеше, докато обясняваше. — Линиите, използвани да се оформят буквите, са направени с бързи разрязвания с някакво острие.

— Той пресъздаде движението с ръка и протегнат показалец.

— Да, добре — съгласи се Карлос.

Уайт също кимна.

— И както виждате — продължи Хънтър и пак посочи, — извършителят е използвал само прави линии, няма извивки. Това ни предоставя две възможности за избор. Или нарочно е нарисувал някои букви по този начин, или не е внимавал, докато ги е изрязвал. И в двата случая тук има няколко линии, които не са свързани там, където трябва, защото или не е стигнало мястото, или е пропусната целта. Затова някои знаци приличат повече на символи, отколкото на букви.

Гарсия, Уайт и Томи, който беше престанал да снима, за да се съсредоточи върху обяснението на Хънтър, все още изглеждаха озадачени.

Робърт се опита да поясни.

— Например тук. Това би трябвало да е „Р”. — Изписа с пръст буквата над вече съществуващата, без да докосва жертвата, но този път използва извита линия. — А това е „D”. — Повтори същото. — Някои са и много разкривени, и неравни и затова се виждат много по-трудно. Ето например тук. Това би трябвало да е „Н”, това „М”, това „S” и това „С”.

Докато изписваше с пръст буквите, доводите му започнаха да стават много по-смислени.

— Да ме вземат дяволите — рече Карлос и отвори широко очи от почуда, докато гледаше знаците. Загадката започваше да му се изяснява, но все още не разбираше всичко.

— Следващият ни проблем е, че както виждате всички — Хънтър още не беше приключил, — тук има четири ясни хоризонтални линии, които предполагат, че има и четири различни думи, но не е така.

Гарсия все още гледаше объркано изрязаните в плътта знаци.

— Колко са думите? — попита Уайт.

— Три — отвърна Хънтър. — Но са разделени на абсолютно произволни места, за да “се образуват четири реда. Ако ми дадете лист и писалка, ще ви покажа.

— Аз имам — рече фотографът и отиде до калъфа на фотоапарата си, който беше оставил до вратата на спалнята. След няколко секунди даде тефтерче и писалка на детектива.

— Ето го първият ред.

Робърт изричаше всяка буква на глас, като първо я посочваше върху гърба на жертвата, а после я записваше в тефтерчето.

Накрая им показа какво е написал.