Дяволът държи свещта [bg]

Продавам пердета, спално бельо и платове в магазин с много добра репутация. Прибирам се в пет часа. През останалата част от денонощието обикалям вкъщи и шетам. Не идва почти никой, рядко приятелката ми или може би синът ми. Ингемар. Слушам учтиво какво ми говори. Никога не ме кани на гости или нещо подобно. Прекалено трудно ни е. Срещите ни са по-скоро задължение, сеанс, по време на който се контролираме взаимно. Дали всичко е парел. Хубаво е понякога да мога да споделя в службата, че Ингемар е бил у дома на кафе предишния ден. Толкова е истинско и вярно. Компаниите, общуването с други хора, усещането на миризмата им или мисълта, че те усещат моята — всичко това е повече, отколкото мога да понеса. Ходя до магазина през равни интервали от време и купувам необходимото. Никога нищо излишно. Понякога посещавам библиотеката и вземам биографии. Или преглеждам вестниците. Безплатно е, както знаете. Там съм точно преди края на работното време, тогава е тихо и никога няма опашка пред гишето. Библиотекарят е мъж. Изглежда тъжен. Навярно е тежко да трябва да прочетеш всичко.

Не говоря със съседите. Ако викнат през оградата, и аз викам в отговор, но продължавам да вървя. Не съм нещастна, но не съм и щастлива. Не познавам никого, когото и да било. Лекарят, при когото се преглеждам веднъж в годината, твърди, че съм здрава като кон. Съобщава го строго предупредително и аз знам накъде бие, но той не разбира. Не успявам да обясня. В него няма нищо лошо, не се преструва, просто седи и ме гледа. Иска да означава нещо за мен, но няма сили за това.