![Огненото разпятие [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/5/ognenoto-razpyatie-bg-download.jpg)
Огненото разпятие [bg]
- Автор: Лазар Лора
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1621-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Огненото разпятие [bg]». Краткое содержание книги:
- От разстояние.
- Правилно - съгласи се бързо комисарят. - И аз стигнах до същия извод тази нощ. - Но как точно?
- Не може да е детонар с дистанционно - продължи да разсъждава на глас Радо.
- Не може - всичко ще се разхвърчи във въздуха.
Няколко минути оглеждаха околността и мълчаха. Младият полицай проговори пръв:
- Трябва да търсим слаба следа върху тревата.
- Защо?
- Напоено с бензин въже се завързва за кръста и се подпалва откъм страната на гората...
- Да търсим тогава! - нареди Мишената.
Тръгнаха от обгарялото място по посока на гората на значително разстояние един от друг. Пресрещаха се и се раздалечаваха, но не откриха никъде черна следа. Събраха се обезсърчени под един дъб.
- Мисли друго, юнако!
Радо машинално вдигна поглед към короната на дъба. Мишената проследи погледа му, потупа го по рамото и каза:
- Точно така, юнако! От високо ще е по-лесно.
- Качваш се между клоните, виждаш от завоя движението по пътя и в точния момент подпалваш въжето... То виси във въздуха и не оставя дири по земята - продължи младият полицай.
- Търсим дърво!
- В гората сме, шефе - засмя се Радо.
- Трябва да открием точното дърво! - поправи се Мишената. - Да тръгнем от онази посока, която е най-близо до завоя.
- Дървото трябва да е стабилно, за да издържи убиеца.
- И близо до поляната.
- Ако беше изстрел, лесно щяхме да изчислим траекторията - въздъхна Радо.
- И да стигнем до дървото.
Няколко пъти минаха, оглеждайки внимателно дърветата в близост до върха на хълма, но усилията им бяха напразни. Отново спряха.
- Шефе, бъркаме нещо...
- Времето - досети се комисарят. - Не може убиецът да дойде в последния момент.
- Вероятно поне час е стоял наоколо... - продължи мисълта му Радо.
- Търси фасове!
- А ако не е пушач?
- Обелки от ябълка, празни опаковки от чипс, солети или нещо друго...
Отново се разделиха и тръгнаха между дърветата. След малко Радо се провикна:
- Шефе, намерих!
Въпреки огромните си размери, Мишената с удивителна бързина се придвижи до партньора си. Радо беше сложил ръкавици и от хралупата на стар дъб внимателно изваждаше фасове. Корените на дървото бяха заобиколени от рехава трева.
- Тук е стоял мръсникът! - промърмори комисарят и погледна към местопрестъплението. На двайсетина метра от кръста е. - Мишената тръгна в тази посока с поглед, забит в земята. Извървя два-три метра и се върна. Започна да оглежда дървото, а после разочаровано каза: Няма следи нито по земята, нито по дървото...
- Искаш да кажеш, че фасовете не са свързани с престъплението?
- Така излиза.
- Едва ли някой турист е стоял около дървото с часове - отговори младият мъж. - Седемнайсет фаса преброих.
- Прав си. Но как тогава убиецът е подпалил кръста?
12
- Не си забравил, нали? — попита от вратата Асен, без да влиза в ателието.
Асен Десподов бе висок, със светлокестенява коса и синьозелени очи, прикрити зад очилата му - модерни, но не и маркови. Изявен математик още в началния курс, той завърши финанси и започна работа в една банка. От две години бе женен, което разреди чувствително срещите му с Оги и Никола в ателието. Съпругата на банкера - Мери, не понасяше ергенските запои в ателието.
Асен Десподов и Никола Угаров бяха не само съученици, но и съседи живееха в двуетажна кооперация до храма „Свето Успение Богородично“. От другата страна на църквата бе домът на художника. Пространството около храма бе мястото на детските им игри. Двамата бяха с четири години по-големи от Оги и някак неусетно поеха закрилата над по-малкото момче. Може би защото Оги странеше от всички, бе мълчалив и отнесен, не отговаряше на закачките на другите хлапета, дори не се включваше в игрите им. Понякога така дразнещо се взираше в тях, сякаш искаше да проникне в мислите им. А после започна да рисува и отнесеността му се засили. Но поне престана да ги гледа с онзи вторачен поглед.
- Какво? - разсеяно отвърна Оги на приятеля си.
- Днес сменям цифрата на годините си.
- Тридесет - досети се художникът.
- Навлизам в зрелостта, от която ти си така далеч... -въздъхна престорено банкерът.
- Да си жив и здрав! - остави четката Оги и разпери ръце към приятеля си. - Прегръщам те от разстояние.
- Аз и не искам отблизо... - каза Асен, но влезе в ателието и нетърпеливо добави: - Дръпни се да видя!
- Не е готова още - застана пред платното Оги.
- Днес имам празник... - бавно изрече Асен. - Не го разваляй!