Несправедливост за всички [bg]

— Да? Какво каза Томи?

— Казва, че положението е лошо. Тревожи се за баща си. Освен това щяло да му се наложи да се прехвърли есента, защото вече не можели да си позволят таксите за „Дюк“.

— Знам. Майка ти ми каза.

Положението на Рей Милър се влоши сериозно откакто съдия Грийн го хвърли в затвора заради неуважение към съда преди шест месеца. Съдията изпълни обещанието, което даде, докато Рей и аз напускахме съдебната зала през онзи ден. По-малко от двайсет и четири часа след като Рей бе задържан, съдията издаде заповед, която му забраняваше да упражнява право в наказателните съдилища на Първи район. После изпрати дузина оплаквания срещу Рей в Комисията за професионална благонадеждност. Тъй като оплакванията идваха от съдия, комисията — безполезно сборище на бюрократи в Нашвил — отстрани Рей от длъжност, без дори да го изслуша.

Гнусната кампания на Грийн лиши Рей от възможността да си вади хляба, което пък му попречи да си плаща вноските по ипотеката, а това несъмнено ще доведе до загубата на къщата му в скоро време. Две от колите му вече бяха прибрани от банката, Томи е принуден да напусне „Дюк“, а с влошаване на положението Рей изпадна в дълбока депресия. Пусна си брада, пие юнашки и качи петнайсет кила. Открих, че се отбивам да го видя все по-рядко, защото сърцето ми се къса, като виждам как се съсипва.

— Защо мама ги е поканила? — пита Джак. — Опасявам се, че вечерята ще е доста тегава.

— Знаеш каква е майка ти — отговарям. — Винаги мисли, че може да помогне, а дори когато не може, смята, че трябва да опита.

Джак се надига и ме прегръща отново.

— Кажи на мама, че я обичам. И й кажи, че има неща, в които човек не трябва да се бърка.

— Ще й кажа.

— А ти? — усмихва ми се той. — Мога ли да ти споделя нещо, без да побеснееш?

— Зависи какво е.

— Научих нещо, откакто съм тук. Вероятно ще ти прозвучи странно, но единственото истинско нещо е настоящето. Ако помислиш за това, наистина няма бъдеще и минало. Има само настояще и трябва да се съсредоточим върху него.

— Не предполагах, че ще станеш философ.

— Няма да е лошо да опиташ, татко. Ще ти се отрази добре да спреш да се тревожиш толкова много за бъдещето, а още по-добре ще е, ако забравиш миналото.

— Не е лъжа.

— Сериозно ти говоря. Знам, че си ми баща и съм предубеден, но мисля, че си най-свестният човек, когото някога съм срещал. Би трябвало да си по-снизходителен към себе си.

— Благодаря ти, сине. Ще се опитам.

Той се обръща и тръгва, а аз го наблюдавам как излиза от ресторанта. Внезапно усещам как по бузата ми се търкулва сълза.