Мъртва като теб [bg]

Отне ѝ секунди да се появи в кабинета му от бюрото си в голямата зала на детективите точно зад неговата врата. Той забеляза, че тя накуцва лекичко — още не се беше възстановила напълно от ужасните рани, които бе получила при едно преследване през лятото, когато се беше забила с микробуса право в една стена. Въпреки множеството фрактури и загубата на далака си, тя беше настояла да съкрати препоръчителния период за възстановяване, за да се върне възможно най-скоро на работа.

— Здравей, Ема — каза той. — Сядай.

Грейс тъкмо бе започнал да ѝ предава фактите по случая, които Дейвид му бе съобщил, и да обяснява деликатната политическа ситуация, когато вътрешният телефон отново звънна.

— Рой Грейс — каза той в слушалката, като вдигна пръст към Ема, за да изчака.

— Детектив Грейс — чу се ведър, приятелски глас с изискан, придобит в частно училище говор. — Как сте? Обажда се Питър Риг.

Мамка му, помисли си Грейс отново.

— Сър — отвърна той. — Много се радвам… ъ… да ви чуя. Мислех си, че няма да започнете преди понеделник, сър.

— Има ли проблем с това?

О, господи, помисли си Рой Грейс и сърцето му се сви. Новата година бе настъпила едва преди дванайсет часа, а вече се бяха сдобили с първото сериозно престъпление. Освен това новият началник все още не беше встъпил официално в длъжност, а той бе успял да го вбеси.

Усети погледа на Ема върху себе си, беше наострила уши.

— Не, сър, в никакъв случай. Всъщност точно навреме. Вече имаме първото тежко престъпление за годината. Още е много рано да се каже, но вероятно ще привлече доста медийно внимание.

Грейс даде знак на Ема, че иска да говори насаме, и тя напусна кабинета и затвори вратата.

През следващите няколко минути той разказа на Риг всичко за случая. За щастие новият началник продължи с приятелския тон.

Когато Грейс свърши, Риг каза:

— Доколкото разбирам, мислиш да идеш там лично?

Рой се поколеба. В Кроули имаха специализиран и много способен екип, така че всъщност нямаше нужда от неговото присъствие на сцената, а и той щеше да е по-полезен тук, в управлението, за да се справи с докладите и да координира хода на разследването по телефона. Но реши, че началникът не иска да чуе това.

— Да, сър. Тръгвам след малко — отвърна той.

— Добре. Дръж ме в течение.

Грейс го увери, че ще направи точно така.

Когато затвори телефона, потънал в мисли, вратата се отвори и иззад нея се появи мрачното лице и обръснатото теме на детектив-сержант Глен Брансън. Очите му, на фона на черната кожа, изглеждаха мътни и изморени. Те напомниха на Грейс за очите на риба, умряла преди доста време, от онези, които Клео все му заръчваше да не купува.

— Здрасти, старче — каза Брансън. — Да не би тази година да се очертава по-малко шибана от предишната?