Ловци на соболи и казаци
- Автор: Май Карл
- Серия: deutsche herzen, deutsche helden #3
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «КАЛЕМ — 90»
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Ловци на соболи и казаци». Краткое содержание книги:
— Ще ви повярвам!
— И аз това се молех! Сам Хокинс държи на думата си дори когато я е дал на някоя скуоу, плацикаща се във водата! Хи-хи-хи-хи!
Имаше нещо в маниера на този чужденец, което събуждаше доверие у Карпала. Освен това тя беше расла като момче и превзетостта й беше непозната. При друго положение, ако необходимостта го изискваше, щеше с оръжие в ръка да си извоюва уважението на околния свят. Ето как се изкачи без особен свян на брега. Един бърз поглед насреща я убеди, че любезният чужденец е казал истината. Тримата седяха неподвижно, обърнати с гръб към отсамния бряг — двама дългучи и един дребосък. Набързо ръка навлече дрехите си.
— Сега можете да се обърнете! — подвикна им засмяно. Непознатите откликнаха на подканата.
— Кои сте? — попита Карпала, докато слагаше без да бърза украшенията си.
— Аз съм американец от немски произход по бабина линия, ако не се лъжа… моите другари обаче са чистокръвни гриинхорни… искам да кажа, истински американци, още от Колумб насам!
— Видяхте ли човека, който ме зяпаше?
— Да, заради тая работа му пратих един куршум в капелата.
— За което лошо ви се пише.
— Защо?
— Оня, по когото си стрелял, е синът на околийският началник.
— Един знатен господин, който дебне чужди жени и при първия изстрел после офейква, ако не се лъжа!
— Да. Той е препуснал, за да нареди да ви арестуват.
— Прекрасно!
— Не се надсмивай! Той държи тук властта. Могат да ви обвинят в опит за убийство.
— Опит за убийство на една гугла?
— Ти си стрелял по него, това е достатъчно. Но аз искам да ви помогна.
— Ти? Как възнамеряваш да се захванеш с тая работа?
— Не пойте животните си! Не бива да губите време — предупреди Карпала. — Препуснете в галоп към стана на пазарището и питайте там за Була, князът на бурятите! Пристигнете ли преди офицерите, то той няма да ви предаде на властите.
— Че ти познаваш ли го тоя княз?
— Аз съм негова дъщеря!
— Отлично. Намеренията ти към нас са добри, ала ние не се страхуваме от някакъв си казашки атаман.
— Но трябва да се страхувате, заради мен! Така после ще мога да ви благодаря!
— По дяволите, такова нещо още никога не е искала някоя скуоу от Сам Хокинс! Но за твоя угода на драго сърце малко ще се пострахуваме, хи-хи-хи-хи!
— Яздете тогава бързо! Аз идвам веднага. Ще се опитам да изпреваря офицерите.
— Добре, дъщерицата ми! Досвидания! (Довиждане!)
Тримата яхнаха животните си и ги подкараха в тръс. Карпала се метна на свой ред на седлото и препусна в кариер по отсамния бряг към града. Конят й беше далеч по-добър от тези на офицерите. Настигна ездачите още при брода. С един дълъг скок вкара животното в реката и ротмистърът бе здравата изпръскан.
— Плут! Бестыдник! (Мошеник! Безсрамник!) — подвикна му на минаване.
Синът на околийския не отговори, но пришпори до краен предел коня си, без все пак да съумее да я настигне.
Когато Карпала достигна лагера, не завари там тримата чужденци. Родителите й обаче се бяха върнали от исправника и пребиваваха в своята просторна юрта[16]. Карпала изобщо не слезе, а им викна няколко разяснителни думи и продължи бързо нататък към непознатите.
След късо време вече ги срещна, когато се информираха за шатрата на княза и ги съпроводи до бивака още преди появата на ротмистъра.
— Слизайте бързо! — повели.
После скочи от седлото и въведе тримата мъже в юртата.
3. Дивия запад в Сибир
Сам Хокинс, Дик Стоун и Уил Паркър в Сибир! Какво ли бе принудило тримата да разменят саваните и прериите с негостоприемните, коренно различни тундри?
Преди време в Долината на смъртта[17] те наистина дори насън не се замисляха за подобна вероятност и биха се изсмели в лицето на всеки, който направеше макар и само намек, че Детелиновият лист ще тъпче азиатската земя.
Но после всичко си дойде много просто. Участниците в събитията от Долината на смъртта бяха принудени за дълго да останат в Сан Франциско, тъй като свидетелските им показания бяха необходими пред съда. И там Херман фон Адлерхорст получи едно писмо от своя приятел, художника Паул Норман, което го хвърли в голяма възбуда. Писмото беше вече с остаряла дата и препратено до получателя по околни пътища.
«Скъпи Херман!
Защо ли животът толкова рядко ни доставя чиста, безоблачна радост? Ние двамата — Лиза и аз, сме щастливи. Закума взема най-живо участие в нашето щастие. Но в чашата на радостта падна една горчива капка. Представи си, вашият брат Готфрид, за чието местонахождение подразбрахме от Закума[18], е изчезнал безследно — точно като Мартин от Уилкинсфийлд, както ми писа. А с него и настойникът му — някой си руски граф Василкович, който го бил осиновил. За всичко това ти естествено не знаеш нищо, ние самите го научихме едва неотдавна. Графът и неговият храненик предприели преди три години едно голямо пътешествие до Сибир, от което вече не се върнали. Останали си безследно изчезнали въпреки най-усилените издирвания за местонахождението им, подети от роднините на графа. И преди година по чудат начин се появило официално изявление за тяхната смърт, като имението на графа преминало в ръцете на някакъв братовчед по майчина линия, понеже графът нямал кръвен наследник. Всичко това узнах от руския представител в Берлин, към когото се обърнах по този въпрос.
16
юрта (рус.) — конусовидна палатка у номадски племена (Б. пр.)
17
Виж Карл Май, том втори на този роман «В Долината на смъртта» (Б. нем. изд.)
18
Вж. Карл Май, том първи на този роман «Дервишът» (Б. нем. изд.)