Омагьосаната вода
- Автор: Май Карл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «Омагьосаната вода». Краткое содержание книги:
— Барон фон Лангенау! — извика смаяно.
Баронът също беше изненадан, но не каза нито дума, а мина край графа с презрителен поглед и изчезна в кабинета на секретаря. Неуспехът на мисията му във Версай никак не бе накърнил доверието на неговия крал. Сега се намираше тук, в Хага, също в качеството на пратеник. Беше си спечелил приятелството на секретаря и имаше разрешение за достъп по всяко време. Завари Калкоен все още незадълбочен в работата. Разговорът с графа определено бе възбудил секретаря въпреки обичайното му спокойствие. При влизането на барона той вървеше с необичайна живост напред-назад из стаята.
— Добре дошъл, хер Фон Лангенау! Ех, намирате ме донякъде възбуден. Срещнахте ли някого?
— Един господин вън в коридора.
— Отгатнете кой е той!
— Граф Дьо Сен Жермен.
— Какво! Вие познавате този мъж?
— За съжаление!
— За съжаление? Явно не храните добри чувства към този прочут мъж?
Баронът направи отрицателен жест. Секретарят го улови за ръката и го притегли до себе си на един стол.
— Хер барон, знаете, че притежавате моето приятелство!
— Което е от висока стойност за мен.
— И заедно с него моето доверие!
— Което ме обвързва с най-голяма благодарност.
— Тази благодарност може да бъде налице единствено при пълно взаимно доверие. Граф Дьо Сен Жермен беше при мен по една изключително важна работа. Аз го познавам по-малко отколкото вие и тъй като много държа да чуя нещо по-определено за него, ще ви помоля да излезете от своята дипломатическа сдържаност и да проявите малко откровеност към мен!
— Мога ли да попитам за каква важна работа говорите?
— Това е тайна, хер барон. Обвързан съм с най-голяма дискретност.
— Също за мен?
— Да, така е.
— Дори ако съм осведомен за работата колкото самия граф?
— Това е невъзможно!
— Хм. Ще ви докажа обратното. Граф Дьо Сен Жермен пребивава в Хага с цел един заем от сто милиона срещу залагане скъпоценностите от короната на Франция.
Секретарят направи удивена физиономия.
— Наистина! Вие сте точно осведомен. А пък графът уверяваше, че само той единствено дели тайната с краля и маркиза Дьо Помпадур.
— Той се заблуждава, както сам виждате. Ще успее ли да изпълни поръчението си?
— Възможно е. Най-малкото ще получи стоте хиляди гулдена, които иска незабавно за краля, срещу залагане най-ценния диамант от короната.
— Сто хиляди гулдена? За това нищо не ми е известно. Неговата мисия е нарочена само за сто милиона и не мисля, че е упълномощен да иска предплащане.
— Това би породило известно недоверие, ако можех да приема, че наистина сте точно осведомен. В състояние ли сте да ми посочите източника си?
— Само като на приятел. Имам любима във Версай, чрез която добивам поглед във всички тайни на двора.
— Една млада дама, може би без официален пост, не е ли малко несигурна посредничка за такива важни работи?
— Та нали примерът ви доказа, че тази посредничка е напълно благонадеждна. Любимата ми има една близка родственица, която е постоянно край маркизата и се ползва с ненакърнено доверие пред нея.
— Тогава е лесно обяснимо, че не знаете нищо за стоте хиляди гулдена. Маркизата не ги е споменала. Впрочем камъкът повече от десетократно покрива сумата.
— Мога ли да го видя?
— След като сте толкова добре осведомен, не считам, че ще наруша думата си, ако ви покажа диаманта.
Отвори чекмеджето, в което беше прибрал ковчежето, и го подаде на Лангенау. Този огледа камъка с най-голямо внимание и каза:
— Не съм познавач, но по всички изгледи диамантът е истински. Само едно обстоятелство ми прави впечатление…
— Какво?
— Имах възможност да проуча много обстойно диамантите на френската корона, а не мога да се сетя да съм виждал този.
— В това отношение може да се намери повече от едно обяснение. Защо да не дадем аванса, ако камъкът е истински? Вие не обичате графа и може да си имате своите основания, но в търговските работи човек често е заставен да пренебрегва личното си мнение. В Париж ли срещнахте графа?
— Във Версай. Дължа му едно много тежко дипломатическо поражение, когато вече бях сигурен в победата.
— А вие сте отмъстителен?
— В буквалния смисъл на думата, не. Познавах шарлатанина от по-рано.
— Наричате го шарлатанин? Един необичаен характер обикновено постъпва необичайно, поради което лесно може да бъде преценен погрешно. Къде се запознахте с него?