През светлата страна
- Автор: Нурс Алан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Огняна Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «През светлата страна». Краткое содержание книги:
Гледах го и усетих как кръвта нахлува в главата ми. Промъкна се край мене и продължи напред. Стори ми се, че стана прекалено горещо и не може да се диша…
Мисля, че усетих срутването миг преди да го видя. Моят всъдеход изведнъж се люшна ужасно силно, а издатината се пропука напряко и цепнатината започна да се разширява. После издатината взе да се изгърбва. Чу се вик, всъдеходът на Макайварс беше повдигнат нагоре, след което се сгромоляса в пропастта, съпроводен от тътена на свличащи се скали и трошащ се метал.
Мисля, че продължих да гледам около минута. Можах да се помръдна едва когато чух как Стоун простена, а Майора изкрещя.
— Клани! Не можах да видя! Какво стана?
— Срути се под него, това стана — изревах аз в отговор.
Натиснах амбреажа и допълзях до края на току-що образувалата се нова пропаст. Тя беше зейнала, но не виждах никаква следа от всъдехода. Отдолу продължаваше да се вдига прах, който заслепяваше.
Стояхме — и тримата — и гледахме надолу. Забелязах през визьора лицето на Джак Стоун. Имаше грозен вид.
— Нищо не може да се направи — каза мрачно Майора.
— И аз мисля същото.
Чувствувах се така, както изглеждаше Джак Стоун.
— Почакайте! — спря ни Стоун. — Чух нещо!
Имаше право. В шлемофоните се чу вик — слаб, но все пак вик.
— Мак! — обади се Майора. — Мак, чуваш ли ме?
— Да, да, чувам те.
Гласът беше много слаб.
— Какво ти е?
— Не зная. Май че съм си счупил крак. Горещо е…
Последва дълга пауза, а след това Макайвърс каза:
— Струва ми се, че охлаждането е излязло от строя.
Майора ме стрелна с очи, после се обърна към Стоун.
— Бързо донеси един кабел от втората платформа. Ако не го измъкнем оттам, жив ще се опече. Питър, ще ме спуснеш долу. Ще използуваш скрипеца на влекача.
Спуснах го долу, но той остана там само няколко минути. Когато го изтеглих обратно, лицето му имаше сурово изражение.
— Още е жив — запъхтяно изрече той. — Но няма да е задълго.
Поколеба се само миг, след което рече:
— Ще трябва да направим опит да го измъкнем.
— Не ми харесва този скат — казах аз. — Откакто излязох навън, на два пъти се разклати. Защо да не се дръпнем назад и да му спуснем кабела?
— Няма да стане. Всъдеходът му е смачкан, а той е вътре. Ще ни трябват фенерчета, а един от вас ще дойде да ми помага. — Майора ме погледна, след което продължително изгледа Стоун. — Питър, по-добре е да дойдеш ти.
— Чакай! — обади се Стоун. Лицето му беше много бледо. — Нека аз сляза с тебе.
— Питър е по-лек.
— И аз не съм много тежък. Нека аз да дойда!
— Добре, щом искаш.
И Майора му хвърли едно фенерче.
— А ти, Питър, провери дали добре е вързан кабелът и ни спускай бавно. Ако забележиш някаква опасност, каквато и да е, оставяй всичко и тръгвай на заден ход. Ясно ли е? Целият скат може да се срути.
Кимнах в знак на съгласие и им пожелах успех.
Прехвърлиха се през ръба на пропастта. Размотавах кабела постепенно, докато стигна петдесет метра и се отпусна.
— Какво е положението? — извиках аз.
— Лошо — отговори Майора. — Ще трябва да се оправяме бързо. Цялата пукнатина може да се размести всеки миг. Отпусни още малко от кабела.
Минаха минути, през които не се чу нито звук. Опитах се да се успокоя, но не успях. После усетих, че земята под краката ми се разклаща и влекачът се люшна на една страна.
Майора извика:
— Започна се, Питър! Давай назад!
Веднага поех на заден ход, преместих лостовете в обратна посока и влекачът се отмести от издатината. Кабелът се скъса и се нави на спирала като пружина на часовник. Сега всичко под мене се тресеше неудържимо, нагоре се вдигаха огромни сиви облаци от пепел. После се чу рев, пластовете се разместиха и площадката се плъзна встрани. За миг остана неподвижна, преди да се сгромоляса в пропастта, като срути и страничната стена, която падна с чудовищен тътен. Спрях влекача. Отдолу бълваха валма прах и пламъци.
Загинаха всички, и тримата — Макайвърс, Майора и Джак Стоун. Бяха погребани под хиляди тонове скала, цинк и разтопено олово. Не съществуваше възможност някой някога да намери костите им.
Питър Клани се облегна, допи чашата си и прокара ръка по обезобразеното си лице, след което погледна Барън.
Барън беше стиснал страничната облегалка на креслото, но постепенно пръстите му се отпуснаха.
— Но ти си се върнал! — каза той.
Клани кимна.
— Вярно, върнах се. Останаха ми влекачът и платформите. Пътувах седем дни назад под жълтото Слънце. Имах много време за мислене.