Годежът

— Защити се дипломатично, разбира се — Марджъри се усмихна, като си спомни за инцидента, който беше най-забавният момент от вечерта. — Каза, че мъж, който има една любовница, може да се нарече развратник толкова, колкото може да се нарече търговец на сирене човек, притежаващ една буца.

Силният смях на баба й огласи стаята.

— Какъв хитрец — измърмори тя. — Нашият Боу си го бива да разменя реплики. Стани. Аз ще седна на тоалетната масичка, а ти ще ми сплетеш косата, докато ми разказваш останалото.

Роуина преметна здравия си крак върху леглото с умело движение, което беше тренирано и усъвършенствано след злополуката преди пет години. Марджъри протегна ръка към сакатия й крак, но Роуина я шляпна по китката.

— Махни тази изнежена ръка — сряза я баба й. — Сама ще се справя, благодаря.

Марджъри преливаше от нежност към нея, но знаеше, че е по-добре да не спори. Като хвана по една тояжка в двете си ръце, Роуина се изправи бавно. Ръстът й беше почти като на Марджъри. Възрастната жена се закрепи, а после закрачи бавно и мъчително през стаята. Веднага щом седна, тя подаде четка на Марджъри.

— Никакви фантастични фризури днес. Нямам търпение да отидем в минералната баня.

— Мисля, че ще промениш решението си веднага да отидем там.

В момента, в който изрече тази думи, Марджъри съжали за тях, защото целият град със сигурност щеше да говори за нея и Блейк Честърфийлд.

— Ти криеш нещо. Какво е то?

Марджъри започна съсредоточено да движи четката.

— Отново татко с неговите номера.

— Какво е направил сега? — присмя й се Роуина. — Да не е заплашил Бат с война, ако не изтичаш до Кале и не се омъжиш за последния, избран от него, мъж?

Марджъри посегна към връзка зелени панделки, чиито цвят силно напомняше за очите на Блейк Честърфийлд. Смутена от асоциацията, тя я захвърли.

— Не носи тези панделки днес.

— Какво е направил баща ти, дете?

Марджъри остави четката и започна да разделя косата на кичури.

— Сгоди ме за пореден път.

— Какъв мошеник! — процеди Роуина. — Още не си е научил урока. Заклевам се в гроба на дядо ти, че ще…

— Успокой се — каза Марджъри, като с тези думи се обръщаше едновременно и към себе си, и към баба си.

— Ако баща ти беше толкова кадърен при избирането на съпрузи, колкото и на комар, щеше да бъдеш омъжена на шестнадесет години като мен.

Тя се завъртя на стола и погледите им се срещнаха.

— Не ти трябва някой елементарен мъж от колониите или някой незначителен обеднял лорд, достатъчно отчаян и глупав, станал жертва на баща ти. Кой е той?

Въпреки че баба й никога нямаше да я нарани съзнателно, тя се почувства обидена от намека, че само един отчаян глупак би се оженил за нея. Осъзна, че трябваше да представи ситуацията откъм веселата й страна.

— Няма да ти кажа. Трябва да отгатнеш сама.

Очите на Роуина светнаха като на дете, очакващо желиран сладкиш.

— А каква ще е наградата?

Марджъри се възхити от себе си.

— Наградата е десет хиляди лири.