Фондация и Земя
- Автор: Азимов Айзек
- Серия: Foundation #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и Земя». Краткое содержание книги:
— Но нали не друг, а Гея настояваше, че особеният ми талант се състои в това да стигам до правилни решения въз основа на недостатъчни доказателства. Следователно, ако съм достигнал до някакво твърдо заключение, не опонирай, че ми липсват факти.
Блис премълча.
— Ето още една причина да намерим Земята. — заключи Тривайз. — Смятам да замина веднага, щом „Далечната звезда“ бъде готова. Вие двамата все още ли искате да дойдете?
— Да — рече веднага Блис.
— Да — потвърди и Пелорат.
II. КЪМ КОМПОРЕЛОН
5
Ръмеше. Тривайз вдигна очи към небето, сивкаво бяло до непроницаемост.
Носеше шапка против дъжд, която отблъскваше капките и ги разпръскваше далеч от тялото му във всички посоки. Пелорат, стоящ извън обхвата на разлитащите се пръски, нямаше такава зашита.
— Янов, не виждам смисъл да се оставиш да те намокри — каза Тривайз.
— Скъпи ми приятелю, мокротата не ме безпокои — отвърна Пелорат с вечното си сериозно изражение. — Дъждът е слаб и топъл, няма вятър, а и освен това ще ти цитирам старата поговорка: „Щом си на Анакреон, прави като анакреонците“ — той посочи неколцината геяни, които стояха близо до „Далечната звезда“ и мълчаливо гледаха. Бяха доста разпръснати — съвсем като дървета в някоя тукашна горичка — и никой от тях не носеше дъждовна шапка.
— Предполагам — заяви Тривайз, — че те нямат нищо против да се понамокрят, тъй като и останалата Гея сега го прави. Дърветата, тревата, почвата — всички те се мокрят и са равностойна част от планетата ведно с геяните.
— Струва ми се, че в думите ти има смисъл — каза Пелорат. — Слънцето ще изгрее достатъчно скоро и всичко ще изсъхне бързо. Дрехите няма да се намачкат или да се свият, няма да има ефект на охлаждане и тъй като не съществуват никакви ненужни патогенни микроорганизми, никой няма да хване настинка, грип или пневмония. Тогава защо да се безпокоят заради малко влага?
За Тривайз не бе трудно да открие логиката в думите му, но не му се искаше да престане с натякванията.
— Все пак няма никаква нужда да вали, когато потегляме. Дъждът, в края на краищата, е предумишлен. Ако Гея не искаше, нямаше да вали. Излиза като че изразява презрението си към нас.
— Може би — Пелорат леко сви устни — Гея плаче от мъка преди раздялата.
— Възможно е, но пък аз не плача.
— Всъщност — продължи историкът — предполагам, че почвата в този район просто трябва да се поовлажни и че необходимостта от това е по-важна от твоето желание да грейне слънце.
Тривайз се усмихна.
— Подозирам, че тази планета наистина ти харесва. Имам предвид дори ако оставим настрана Блис.
— Да, харесва ми — с леко натъртване отвърна Пелорат. — Винаги съм водил тих и подреден живот и си мисля как бих могъл да се устроя тук — с цял свят, който се труди да поддържа битието именно тихо и подредено. В края на краищата, Голан, когато строим къща — или пък космически кораб, — ние се опитваме да създадем идеалното убежище. Оборудваме ги с онова, което ни е нужно; проектираме ги тъй, че да контролираме температурата, качеството на въздуха, осветлението и всичко останало, което ни се струва важно, и се стремим те да ни устройват максимално. Гея представлява развитие на желанието ни за удобство и сигурност, разпрострени върху цяла една планета. Какво лошо има?
— Лошото е — каза Тривайз, — че моят дом или моят кораб е проектиран така, че да устройва мен. Не аз съм проектиран да устройвам него. Ако бях част от Гея, без значение колко идеално е измислена планетата, та да ме устройва, щях здравата да се безпокоя да не би и аз също да съм измислен така, че да устройвам нея.
Пелорат сви устни.
— Може да се каже, че всяко общество моделира своите членове да му пасват. Развиват се такива обичаи, които имат смисъл за него самото, а това обвързва здраво индивида към нуждите му.
— В обществата, които аз познавам, човек може да въстане. Има ексцентрици и дори престъпници.
— Ти искаш ли да има ексцентрици и престъпници?
— Защо не? Двамата с теб сме ексцентрици. Ние определено не сме типични примери за хората, които живеят на Терминус. Що се отнася до престъпниците, това е въпрос на дефиниция. И ако престъпниците са цената, която трябва да плащаме за въстаниците, еретиците и гениите, аз с удоволствие ще я плащам. Дори ще настоявам цената да бъде плащана.
— Нима престъпниците са единствената възможна цена? Не може ли да има гении без престъпници?
— Не можеш да имаш гении и светци без хора, които силно се отклоняват от нормата, а не виждам как отклоненията биха могли да са само в едната посока. По-скоро би трябвало да съществува известна симетрия. Както и да е, нужно ми е по-добро основание за моето решение да избера Гея за модел на бъдещето на човечеството, не и ако тя е просто един планетарен вариант на комфортна къща.