Атинянката Таис
- Автор: Ефремов Иван Антонович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Б. Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атинянката Таис». Краткое содержание книги:
— Ти говориш за нея като за богиня — каза Неарх, недоволен, задето Хефестион оцени спартанката по-ниско от Таис, — виж, самата тя не се чувствува такава…
— Та точно това е истинският признак за душевна висота — каза неочаквано Александър и се замисли — … дълги гриви… — Думите на спартанката събудиха мъката му по черния белочел Буцефал. — Тук атиняните режат гривите на конете си, за да стърчат като четки, също като на шлемовете им.
— За да не съперничат конете на атинянките, между които има малко такива с гъста коса — пошегува се Егесихора.
— Лесно ти е на теб да говориш — изведнъж се намеси мълчаливата досега Нанион, — понеже косите на спартанките са станали пословични, както и свободата им.
— Ако четиридесет поколения твои прадеди бяха ходили с голи бедра, с платнени пеплоси и хитони цяла година, тогава и твоите коси нямаше да са по-лоши.
— Защо ви наричат „файномерис“ — показващи бедрата си? — учуди се Птолемей.
— Покажи им как трябва да се облича спартанката по законите на своята страна — каза Таис на Егесихора, — твоят стар пеплос е окачен в опистоцелата от времето, когато играехме сцена от Кадмийските предания.
Егесихора мълком отиде във вътрешността на къщата.
Неарх не я изпусна от очи, докато тя не се скри зад една завеса.
— „Много странни дарове ни изпраща съдбата“ — изпя насмешливо Хефестион, смигайки на Птолемей.
Той прегърна срамежливата Нанион, шепнейки й нещо. Хетерата почервеня, послушно подложи устните си за целувка. Птолемей се опита да прегърне Таис, след като седна до нея, веднага щом Александър стана и отиде при масата.
— Почакай, ще видиш своята богиня — отстрани го тя с ръка.
Птолемей се подчини, учудвайки се как това младо момиче едновременно очарова и заповядва.
Егесихора не се забави, появи се с бял дълъг пеплос, изцяло отворен отстрани и придържан само с къса плетена връзка на талията. Силните й мускули играеха под гладката кожа. Разпуснатите коси на лакедемонката струеха като злато по целия гръб и завършваха в богати къдри под колената, караха я още по-високо и по-гордо да вдига глава, откривайки яки челюсти и могъща шия. Тя танцуваше „Танца на косите“ — „Кометике“, като си акомпанираше сама на глас, високо се вдигаше на върха на пръстите и напомняше великолепните статуи на Калимах — спартански танцьорки, които се люлеят като пламък и ти се струва, че всеки миг ще литнат във възторжен порив.
Въздишка на общо възхищение приветствува Егесихора, която бавно се движеше със съзнание за своята красота.
— Поетът е бил прав! — Хефестион се откъсна от Нанион. — Колко много общо има с красотата на породист кон и с неговата сила!
— Андраподисти — похитители на свободни хора — се опитали веднъж да грабнат Егесихора. Били двама възрастни мъже… Ала спартанките са научени да се сражават, а те мислели, че имат работа с нежна дъщеря на Атика, предопределена да живее в женската половина на къщата — разказваше Таис.
Егесихора, дори непоруменяла от танца, приседна до нея, прегърна приятелката си, без да се стеснява от Неарх, който жадно гледаше краката й.
Александър без желание стана.
— Е, хайре, критянке! Бих искал да те любя, да разговарям с тебе, ти си необикновено умна, но трябва да ида в Киносарг — светилището на Херакъл. Моят баща ми заповяда да отида в Коринт, където ще има голямо събрание. Трябва да го изберат за главен военачалник на Елада, на новия съюз на полисите, разбира се, без упоритата Спарта.
— Пак се делят! — възкликна Таис.
— Какво разбираш под думата „пак“? Това се е случвало много пъти…
— Аз мислех за Херонея. Ако спартанците се обединяха с атиняните, тогава баща ти…
— Би загубил сражението и щеше да отиде в македонските планини и аз нямаше да се срещна с тебе — засмя се Александър.
— Че какво ти донесе срещата? — запита Таис.
— Спомен за красотата!
— Да носиш кукумявка в Атина! Та малко ли са жените в Пела?
— Ти не ме разбра. Аз говоря за това каква трябва да бъде жената! За тази, която носи примирение с живота, утешение и яснота. Вие елините я наричате „астрофаес“ — звездосияйна.
Таис в миг се свлече от креслото и се отпусна на възглавницата до краката на Александър.
— Ти си още съвсем млад, а ми каза това, което човек запомня за цял живот — и като вдигна голямата ръка на царския син, тя притисна към нея страната си.