Всяко зло — за добро (за зло)

— Помниш ли когато ти разказвах за женитбите през двайсти век? — попита го тя скоро след като се премести да живеят в неговата къща.

— Да, рабрира се. Как мога да забравя, че е трябвало да поканим роднините си? — направи си майтап той.

— Тогава младоженците са имали един обичай, който не е толкова странен. След сватбата са тръгвали на сватбено пътешествие и са пътували до някое приятно място. Това е даже много умно измеслено, не смяташ ли?

— Може би. И колко е траело това пътешествие?

— Ами един месец. Наричали са го меден месец.

— Цял месец?! Та това ми е отпуската за две години! — констатира Стерни.

— И все пак сигурно е било приятно… Защо да не отидем и ние на един „меден месец“ тази събота и неделя?

— Идеално. Имаш ли нещо наум, хитрушо?

— Не, но все ще измислим.

— Аха.

— А щях да забравя. Нали сега с баща ми сме в един град реших да го посетя. Вчера бях при него…

— И?

— Ами каза, че така и така сме в един и същи град, нямало да е лошо да се запознаете.

— Нямам нищо против. Защо не го поканиш тук?

— Прекалено е зает… Ако нямаш нещо предварително уговорено, утре в обедната ти почивка ще дойда да те взема и ще се срещнем някъде с него.