Сътворението на световете
- Автор: Ларионова Ольга Николаевна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валя Димитрова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сътворението на световете». Краткое содержание книги:
Той не чу и онова, което се случи само няколко часа по-късно.
Събуди се от биещото право в лицето му слънце. Изправи се, подпирайки бучащата си глава. Отиде до прозореца — подът под краката му пружинираше, сякаш къщата потъваше в блато. Вратата на входния коридор се полюляваше, акумулаторите бяха на нулата. С пълно безразличие Кирил погледна навън — и се ужаси.
Отдолу имаше мъртво бунище от растения. Къщичката стоеше върху някакви сивокафяви увехнали дрипи, под които се виждаха полегналите вити стволове.
Той отмести поглед — на около петдесет метра се издигаше верига от пряснооткъртена антрацитна скална маса, тук-там избликваха фонтанчета гореща пара. Въздухът беше прашен, миришеше на отминала опасност.
Той избърза към вратата и замря на прага: местността се бе преобразила до неузнаваемост. Покритите с лишеи лилави склонове бяха набраздени от чудовищни разседи, а върхът на близката планина, от която бликаше изворът, се бе разцепил на две, откривайки блестяща от сталактити пещера. Пагубните стъпала на разседите слизаха до морето и се редуваха с пукнатините на вече изронените по краищата каньони. Също такава пукнатина, широка към пет метра, се извиваше под самата къщичка и ако не беше гъстата мрежа от преплетени растения, тя щеше да се стовари в пропастта. Но те се бяха събрали тук, бяха допълзели от цялото плато, за да предпазят него, единствения, както мравките и пчелите опазват своята царица — на всяка цена, и сега умираха с подсечени корени и прекършени стъбла.
А писмото до Геир?… Убеден в тяхната кръвожадност, той им приписваше сатанинската борба за парче месо, а през това време те са плели последните етажи на своя гениален амортисьор, без ни най-малко да се тревожат, че след няколко часа ще станат на каша.
Господи, какъв срам…
Високо горе, в зенита, се чу остро свистене. През облаците прах, неуспели да се слегнат след отминалото земетресение, не можеше да се види какво е — скутер, пилотиран от автомат, или крайцерът с момчетата от комплексната. Трябва веднага да стреля с ракета, навсякъде зеят пукнатини, а и прекъснатият проводник е под напрежение… Но първо — писмото.
Той напипа под масата рулото перфолента, откъсна изписаната част, трескаво започна да я къса на парчета, но се вглеждаше все пак — кой ли е благоволил да ни посети.
Скутерът… Браво на момчетата от аварийната група, почти не закъсняха. Кирил отново излезе на прага, за да вижда по-добре как досами чертата на прибоя каца стройното и пъргаво корабче, пръскайки пясък и вода.
Двигателите се изключиха, сирената изсвири подканващо — отвратително мъртъв бряг. Кирил се мръщеше и чакаше кога ще и омръзне и тя ще се изключи, продължаваше да къса писмото си, а хартиените късчета падаха надолу в кашата от листа и цветчета и веднага изчезваха.