Бинго и пекинезката криза

Пъркис се изкашлял.

— Нима желаете да редактирате „Лигавчета и гащиризончета“, господин Литъл? — произнесъл той най-сетне.

— Желая.

— Сигурен ли сте?

— Напълно.

— Аз по-скоро бих допуснал, че един млад мъж с вашето положение ще е прекалено зает, прекалено натоварен.

— О, не, не — ще съумея да го вместя някак в дневния си ред.

— Работата е тежка — продължил Пъркис с нещо като надежда в гласа.

— Несъмнено ще имам способни помощници.

— Заплатата — продължил да се надява Пъркис — не е никак висока.

— Тогава знаете ли какво — хрумнала му на Бинго внезапна идея, — увеличете я!

Пъркис го погледнал още веднъж, потреперил за трети път. Но по-добрата му част надделяла.

— За мен ще е чест — глухо произнесъл той, — ако приемете да станете редактор на „Лигавчета и гащиризончета“.

Бинго за втори път го тупнал по рамото.

— Браво, Пъркис! А сега какво ще кажете за малък аванс…