Изпитанието на Тъпи

— С моята кола. За да се види с братовчедка ми Анджела. Слънцето надникна иззад облаците, Джийвс.

— Твърде задоволително, сър. Изгледах го с подозрение.

— Ти ли си се обадил по телефона на госпожица Как-й-беше-името във връзка с мнимия ирландски воден шпаньол?

— Да, сър.

— Веднага се усъмних в теб.

— Нима, сър?

— Да, Джийвс. В мига, в който господин Глосъп спомена Тайнствения Глас, изпратил субекта за зеленохайверест воден шпаньол. Разпознах твоя почерк. Прочетох подбудите ти като в отворена книга. Ти си знаел, че тя ще отпраши начаса.

— Да, сър.

— Знаел си и как ще реагира Тъпи. Нищо не дразни рицаря повече от разбягването на публиката му от турнира.

— Да, сър.

— Обаче, Джийвс.

— Да, сър?

— Какво ще каже господин Глосъп, когато открие братовчедка ми Анджела в цветущо здраве, нищо небълнуваща?

— Погрижих се за този аспект, сър. Позволих си да позвъня на госпожа Травърс и да й разясня обстоятелствата. Почвата ще е подготвена за появата на господин Глосъп.

— Джийвс, ти мислиш за всичко.

— Благодаря ви, сър. Тъй като господин Глосъп отсъства, ще благоволите ли да се възползвате от неговото уиски и сода?

Аз обаче поклатих глава.

— Не, Джийвс. Ти го заслужаваш повече от мен.

— Благодаря ви, сър.

— Наздраве, Джийвс.

— Наздраве, сър, ако ми позволите да използвам този израз.