Убийствен чар

Тя разпозна гласа. Секретарката на Картър имаше отчетлив мейнски акцент.

— Ще дойда.

Три чифта очи я наблюдаваха, докато оставяше слушалката.

— О, боже — прошепна тя.

— Какво? — попита Марго, най-нетърпелива от тримата.

— Картър иска да ме види.

— Охо! Това не е добре — изкоментира Мел и след това сякаш осъзна, че е казал нещо, което не трябва, и добави: — Искаш ли да дойдем с теб?

— Бихте ли го направили? — попита Ейвъри, изненадана от предложението.

— Не горя от желание, но ако трябва.

— Няма нужда. Сама ще се изправя пред куршумите.

— Мисля, че трябва да отидем заедно — каза Марго. — Да ни застрелят накуп. Нали сме един екип, в края на краищата.

— Да — съгласи се Ейвъри. — Но вие тримата се опитахте да ме убедите да не ходя при Андрюс. Помните ли? Аз съм тази, която се издъни. — Тя се изправи, остави пакета с леда върху шкафа и се пресегна за сакото си.

— Това не е добре — повтори Мел. — Не спазват йерархичната подредба. Положението трябва да е много зле, щом се намесва шефът на шефа. Наскоро назначиха Картър за оперативен директор.

— Което означава, че вече е шеф на шефа на шефа — уточни Марго.

— Чудя се дали всички шефове ще бъдат там — вметна Лу.

— Точно така — измърмори Ейвъри. — Може би и тримата ще искат да се изредят да ме уволнят. — Тя закопча сакото си и попита — Как изглеждам?

— Сякаш те е блъснала кола — каза Мел.

— Имаш бримка на чорапогащника — каза й Марго.

— Знам. Мислех, че имам резервен в чекмеджето, но се оказа, че нямам.

— Аз имам.

— Благодаря, Марго, но ти си ниска, а аз не съм. Мел, Лу, обърнете се или седнете.

Веднага щом двамата извърнаха глави, тя пъхна ръце под полата си и свали скъсания чорапогащник. После отново нахлузи обувките си.

Сега съжали, че бе облякла костюма. Обикновено ходеше с панталон и блуза, но днес щеше да излиза на обяд и бе решила да се изтупа с костюма „Армани“, който леля й Кери й бе изпратила като подарък преди две години. Беше в нежен сив цвят и се комбинираше с чудесен пуловер без ръкави и с остро деколте в същия нюанс. Отначало полата бе с неприлична цепка отстрани, но Ейвъри веднага я беше зашила. Беше страхотен костюм. Сега щеше да го помни като костюма, с който я бяха уволнили.

— Хващай — каза Марго и й хвърли един неразопакован чорапогащник. — Този е универсален размер. Ще ти стане. Не можеш да отидеш боса. Знаеш правилата за облеклото.

Ейвъри прочете етикета. Наистина пишеше, че е универсален размер.

— Благодаря — каза тя и отново седна. Краката й бяха дълги и се страхуваше, че като издърпа чорапогащника, ще го скъса, но изненадващо той й стана.

— Ще закъснееш — каза й Мел, когато тя се изправи и оправи полата си. Защо не бе забелязала колко е къса? Едва стигаше до коляното й.

— Имам още четири минути. — След като си сложи гланц за устни и стегна косата си на тила с една шнола, тя отново нахлузи обувките си. Чак тогава забеляза, че левият ток се клати. Явно го беше счупила при удара си в капака на колата.

Вече не мога да направя нищо, помисли си тя. Пое си дълбоко дъх, изпъна рамене и закуцука към пътеката. Коляното й пулсираше болезнено при всяка стъпка.