Златото в края на звездната дъга

— Може би някои от вас вече започват да ме разбират. Защо нито едно от децата не се е сетило за този по-бърз начин още при първата част от експеримента? Много просто. Подобно на всички нас и те са използвали цялото количество от условно зададени материали. Но то не им е било необходимо. Защото вторият път, с по-малко материали те се справили по-добре.

Кнефхаузен млъкна и огледа победоносно стаята. Чувстваше се пълен господар на положението. Точно както с президента, преди три години. Те вече започваха да осъзнават необходимостта от това, което бе направено и лицата им не бяха така враждебни, само объркани и малко уплашени.

Той продължи:

— Ето каква е целта на проекта Алфа Алеф, дами и господа. Ние избрахме осем от най-интелигентните човешки същества на Земята — здрави, млади и много напористи. И креативни. Изиграхме им гаден номер. Но им дадохме възможност, каквато никой никога не е имал досега. Възможността ДА МИСЛЯТ. Да мислят в продължение на ЦЕЛИ ДЕСЕТ ГОДИНИ. Да мислят по фундаментални въпроси. Те са лишени от онази допълнителна дъска, която би могла само да им пречи. Няма кой да ги убеждава, че идеите им са безумни или обречени на провал. Всичко трябва да измислят сами.

— За да може всичко това да стане, ние им изиграхме лоша шега. Една шега, която ще им струва живота. Да, знам че това е трагично. Но в замяна на техния живот ние им предлагаме безсмъртие. Как го правим, ли? Отново с измама, дами и господа. Ние не им казваме: „Вижте какво, трябва да откриете няколко фундаментални научни постановки и да ни ги съобщите.“ Ние прикриваме причината за да не може дори и тя да им отвлича вниманието. Ние им казваме, че тези занимания са развлекателни, че са само за убиване на времето. Това също е ruse de guerre. Защото тези „развлечения“ не само им помагат да прекарат по-приятно това дълго пътуване. Те са СМИСЪЛА на пътуването. За начало им предлагаме да се занимаят с основния инструмент на науката. Числата — величини и определения, с които се извършват всички научни изследвания. С граматиката. Не онази, която учите в училище. Това е научен термин за математиката на изразяване и за основните закони на общуване, т.е. за начин на общуване без излишни неясноти. По такъв начин им създаваме условия за съвместно изучаване на тези два основни елемента и за формулиране на нови принципи на познанието. Какво ще излезе от всичко това? Това е честен въпрос. За съжаление ясен отговор няма. Поне засега. Ако знаехме предварително отговора, експеримента не би имал смисъл. Така че ние нямаме представа какъв ще е финалният резултат, но и досега те вече са постигнали много. С лекота са решени проблеми, измъчвали в продължение на векове умовете на учените. Ще ви дам един пример. Вие ще кажете: „Добре, но какво ОЗНАЧАВА това?“ Аз ще ви отговоря: „Не знам“. Това, което знам, е, че въпросът е много сложен и че никой досега не е съумял да се справи с него. Това е доказателството на така наречената Хипотеза на Голдбах. Една хипотеза или ако искате, наречете го предположение. Предположение на един даровит математик, направено преди много много години, според което всяко четно число може да бъде изразено като сума от две прости числа2. Това е един от онези типични „прости“ проблеми в математиката дето всеки ги разбира, но никой не може да реши. Вие ще кажете: „Ама разбира се, 16 е сума от 11 и 5 и двете са прости числа, а 30 е сума от 23 и 7 и такъв пример може да се даде за всяко четно число.“ Да, така е. Но можете ли да ДОКАЖЕТЕ, че това важи ВИНАГИ И ЗА ВСЯКО четно число. Не. Не можете. И никой досега не е успял да го направи, освен нашите приятели от „Конститюшън“ и то само за няколко месеца. Остават им още десет години. Трудно ми е да преценя какво ще постигнат за това време, но едва ли ще е по-малко от досегашното. Нова Теория за относителността, нова представа за гравитацията — не зная, това са само думи. Но ще постигнат много.