Равнините на Абраам

Той се намираше на една закътана ладийка, която беше като мъничка рожба на по-голямата долина, и представляваше ниска хижа от бичени трупи с приветлив вид и с повече прозорци, отколкото би направил един предпазлив човек, с огромен комин от глина и камъни в края. Не беше „оградена“ къща със забити в ров изправени колове и навярно изградена около пъна от някое голямо дърво, който да може да служи за маса вътре, а дом, отличаваш се с красота, удобства и лукс. Както се преценяваха тези неща на границата, и най-хубавия… какъвто Анри Бюлен можеше да построи. Катърин обичаше този дом най-много след Анри и момчето си. От прозорците му, които не бяха защитени с капаци от каквито да било врагове, тя можеше да гледа на изток, запад, север и юг от могилката в падината, върху която бе издигнат на юг и изток — към Забранената долина, където всяка сутрин можеше да види слънцето как изгрява над сеньорията на Тонтьор и Катеричата скала; на север — нагоре, по склона в тъмните глъбини на Голямата гора; и на запад — към залязващото слънце, където се простираха безкрайните простори на неизследваните земи, за които Анри Бюлен вечно мечтаеше и към които Джимс вече започваше да обръща учудени, а понякога и копнеещи очи.

Но Катърин притежаваше женствен магнетизъм, който щеше винаги да задържа мъжа и сина и у дома. Около самата хижа беше нейното малко царство — цветята, градинките с храсти, къщичките за птици, направени от кора на кестенови дървета, малките живи плетове от чемшир между разредените дървета, с хубави пътечки с бордюри от варосани камъни, извиващи насам-натам между тях. Нарцисите и лехите й с диви цветя бяха нацъфтели и от този ден до белите слани щеше да има винаги цъфтящи растения. Повече от всички тя обичаше полски цветя, самакитката и скромният перест прародител на всички карамфили. От цъфването на жълтите нарциси до есенния невен щеше да има ружи, жълтурчета, рози, лупини, иберис, ралица, секирчета, слънчоглед и плюскавиче, карамфил и царски маргарити и десетки други билки и цветя в нейните градини, та някой случаен странник, попаднал в нейния дом сред пустошта, надали би повярвал, че се намира на края на цивилизования свят.