Мислите в главите (Гимназиален роман)
- Автор: Стоянов Хари
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мислите в главите (Гимназиален роман)». Краткое содержание книги:
— Няма да можем!
— Добре, хайде пишете. До края на часа ви давам време.
— Бре, колко благородна! — каза Емо тихо на Славчо.
— Самото благородство! Ами я по-добре кажи нещо.
— Почти нищо не си спомням. Имаше някакви кръгове и не знам какво си още.
— А, тригонометрични окръжности!
— А, така!
— Ей, Доро, я кажи нещо — бутна я Славчо.
— Чакай малко, да свърша и ще ви продиктувам — прошепна Дора и продължи да пише. — Слушайте — каза тя след малко. — Начертайте окръжността и ъглите алфа и минус алфа.
— Готово.
— Дето се пресичат рамената с окръжността, напишете „ем“ и „ем“ едно главни.
— Готово.
— Центъра „О“.
— Готово.
— Пишете сега: синус алфа равно на ем едно ем с черта отгоре. Косинус алфа равно на О-ем едно с черта отгоре. След това: синус скоби минус алфа равно на ем едно ем с черта отгоре. Следователно косинус алфа е равно на косинус минус алфа. Синус алфа е равно на минус синус минус алфа. Сега за тангенса…
— Дора, не приказвай!
— По дяволите!
— Хайде, слушайте! Тангенс алфа е равен на синус алфа върху косинуса, равно на минус синус минус алфа върху косинус минус алфа, равно на минус тангенс алфа.
— Добре, за котангенса ще си го напишем.
— Готови ли сте?
— Да.
— Сега до деветдесет градуса.
— Дора, не приказвай! Защо не пишеш?
— Пиша.
— Не се обръщай назад и не приказвай!
— Ех, че мръсница! — каза Славчо.
— Нищо, ще си го напишем сами — успокои го Емо.
— Емиле, не приказвай.
— Не приказвам.
— Само говориш. Ако хвана някой да говори още веднъж, ще го изхвърля и ще му пиша единица.
— Глупости! — каза си Емо и продължи да пише, каквото му дойде на ума, разбира се.
Славчо, също измислящ урока в момента, се задълбочи и пишеше всевъзможни варианти.
— Киро, не подсказвай!
— Как ще подсказвам, другарко, аз не си знам урока.
— Не си знаеш урока, ама си отворил учебника.
— Какъв учебник, другарко?
— Абе, то с вас човек на глава не може да излезе! Я се махай от стаята, че пречиш на другите.
— Как ще им преча.
— Излез!
— Ще изляза. „Кураж, дружина, вярна, сговорна…“
— Излизай!
— Е-е! Не виждате ли, че излизам! — вратата се хлопна и в стаята зацари тишина. Тягостна и гробна.
Емо и Славчо написаха новите варианти на урока и се приготвиха да излизат.
— Мария, я дай този лист!
— Какъв лист, другарко?
— Ей онзи, дето е в джоба ти. Дай, дай! Не се прави…
— Ето, другарко, никакъв лист нямам.
— Я да видя!
— Ето!
— Хм! Големи шмекери сте вие!
— Какви шмекери, другарко, никакъв лист нямаше!
— Интересно! А-а! Райчо! Какво е това?
— Книга, другарко.
— Каква е тази книга? Я я дай!
— Ама тя няма да ви е интересна.
— Я гледай! Чете романи в час, когато другите правят контролно. Интересно.
— Ами какво да правя, другарко?
— Боже, господи!
В това време би звънецът и математичката извика:
— Всички предавай!
— Един момент.
— Няма време, предавай!
Девета глава
ГОСПОДАРИ НА ПОЛОЖЕНИЕТО
Оставаше само часът по химия, но нашите приятели както винаги използваха междучасието да се налудуват. Закачаха „зайците“, показваха превъзходството си над тях, като ги караха да минават през определено място — нито сантиметър настрани. Който не се подчиняваше, беше връщан да мине отново, само че през разрешеното място, а не през забранената зона, строго охранявана от садистичните единадесетокласници.
— Всеки да минава през вратата! — извика Киро и накара няколко „заека“ да се подчинят на заповедта му.
— Не се опитвай да правиш нарушения!
— Само през вратата!
— Ей, я се върни!
— Минавай само оттук!
— Не се отклонявай!
И много такива възгласи и заповеди се чуваха в коридора, където единадесети „Б“ беше единственият единадесети клас. Останалите бяха в другите краища на гимназията и по другите етажи. В този коридор нашите приятели бяха господари на положението.
— Ей, един заек мина отзад!
— Дръж го!
— Стой!
— Я се върни!
— Връщай се!
— Няма пък! — извика „заекът“ и избяга.
— Единадесети „Б“ клас са хулигани! — извика едно момиченце. Емо се обърна и видя, че е онова „зайче“, което предното междучасие беше извикало същото.
— Дръжте заека! — извика Киро и Емо с едно протягане хвана непокорната.
— Охо! Тя имала и учебник! Конфискува се! — каза Емо и издърпа от ръцете на смаяното момиченце един учебник по машинознание. — Я гледай! Тези зайци са влюбени в машинознанието. Много го учат. Даже и в междучасието.