Конниците на Апокалипсиса
- Автор: Кейс Джон
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Радослав Цанчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Конниците на Апокалипсиса». Краткое содержание книги:
Репортерът от „Вашингтон Поуст“ Франк Дейли попада на гореща тема. Но планът му да се присъедини към групата учени в историческата им мисия е осуетен от ужасна буря, която го забавя. Като посреща кораба при връщането му в норвежкото пристанище, той разбира, че нещо не е наред… По лицата на екипажа личи, че са обхванати от страх. Всички мълчат. Някой се старае да накара Дейли да престане да разпитва какво се е случило… Но ако около фактите е издигната стена, Дейли ще я събори. Упорит и съобразителен, той знае как да получи отговорите, които никой не иска да му даде. Колкото повече неща открива, толкова по-опасен става залогът…
Минаха почти 48 часа преди да пристигне копие от разпита на Канг. Текстът беше все още на корейски — 26 страници, написани на ръка, придружени с кратко извинение от МОТАУН (чиито преводачи потвърждаваха достоверността). Фич се надяваше да даде превода на някой участник в (даваше си сметка, че наименованието е малко претенциозно) „Работната група Таси-ко“. Тъй като това не бе възможно, той се задоволи да покани Хари Иное. Натурализиран в Америка японец, Хари владееше перфектно корейски и още четири езика.
Групата се състоеше от петима души. Освен Фич и Иное присъстваше Джанин Васерман — ветеран в службата, току-що завърнала се в централата от мисия в Сеул; Алън Вуурис, талантлив анализатор, който бе изградил кариерата си в Националния център за анализиране на снимки; и доктор Джордж Каралекис, лекар от Отдела за наука и технология.
Фич ги прие в малката заседателна зала, която бе резервирал в петък сутринта, и им подаде копия от снимките, които бе получил от НКТА. След това попита Хари Иное кога може да получи превод на разпита.
— Зависи — каза Иное. — Мога ли да го взема вкъщи?
Фич поклати отрицателно глава.
— Тогава във вторник.
— Добре — отвърна Фич. — Междувременно защо просто не го погледнеш? Виж за какво става дума.
Иное кимна и започна да чете.
След като всички заеха местата си, Фич им обясни защо са се събрали. Каза им, че фелдшерът Канг е прекосил демилитаризираната зона и е разказал една неправдоподобна история, но че снимките пред тях я потвърждават. По някаква причина севернокорейската армия е използвала нещо като въздушни експлозии, за да разруши цяло село. И че ако може да се вярва на преброяването отпреди трийсет години, са убити повече от сто души.
— Не виждам никакви трупове — каза Вуурис, загледан в снимките през дебелите стъкла на очилата си. — Виждам само купчина отломки.
— Прав си — каза Фич. — Канг може да е сгрешил. Може би някой друг също е успял да се измъкне.
— Може би всички са успели — предположи Васерман.
Фич я погледна. Васерман беше висока и едра жена, на около четирийсет години, със суров глас и остри сини очи. Беше облечена така елегантно, че караше Фич да си мисли за скъпи маркови къщи на прочути дизайнери. (Разправяха, че имала много пари и родствена връзка с Гугенхайм, или да не би пък да беше Ротшилд? Във всеки случай — стари пари, и при това много.)
— Какво имате предвид? — попита той.
Васерман повдигна рамене:
— Няма да е първият случай, в който севернокорейците местят хора от едно на друго място. Също така няма да е и първият път, в който правят някакви инсценировки.
Фич помисли върху това и каза:
— Може и да има нещо такова. Може и да са ги изселили. Може би мястото им е трябвало за нещо друго. Но не това е, което казва Канг, а той е единственият ни източник.
— След като го споменахте, какво точно казва Канг? — попита Каралекис. — Каква е причината за цялото това унищожение?
Фич се обърна към Иное и вдигна вежди.
Иное се изкашля и се вгледа в текста пред себе си.
— Той казва — превеждам свободно, — че в селото имало епидемия. Много хора умрели.
— Казва ли от какво? — попита Каралекис.
Иное поклати глава и прегледа листовете.
— Не. Казва, че никога не бил виждал нещо подобно — температура над 42 градуса, гангренозни гениталии… — Погледна въпросително Каралекис, но неговото лице беше безизразно като маска.
Иное обърна следващата страница.
— Повръщане, непрекъснати кръвоизливи — от устата, носа, очите… Господи, чуйте това! Някои от тях са посинели. Станали светлосини.
Каралекис кимна.
— Това не ви ли учудва? — попита Иное. — Хората да посиняват?
Каралекис вдигна рамене.
— Случва се. Нарича се цианоза.
Фич се обърна към доктора.
— Знаете ли какво казва този човек? Да ви напомня за нещо?
— Може да бъде всичко — отговори Каралекис.
Фич и Иное се втренчиха упорито в него. Накрая Фич каза:
— Не. Не може да бъде „всичко“. Не може да бъде хрема например. Не може да бъдат хемороиди.
Каралекис се ухили.
— Нямах предвид това. Имах предвид, че не знам колко може да се разчита на наблюденията на Канг. Нямам представа каква подготовка има…
Васерман се изправи.
— Може ли… Моля ви! Не виждам какво общо има това с разрушаването на едно село в Северна Корея. Някои хора са били болни…
— Очевидно много болни.
— Е, и какво?
Иное вдигна пръст и го размаха.
— Чакайте малко. — Той обърна няколко страници. — Тук пише: „те искаха да“… най-близката английска дума ще бъде „обгаряне“. Искали са да обгорят мястото.