Тринадесетият съдебен заседател
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тринадесетият съдебен заседател». Краткое содержание книги:
Кой е виновният? Съпругата, Дженифър Уит е арестувана. Защо всички мислят, че тя е извършила убийството на детето и съпруга си? Предстои тежък и труден процес, в който Дизмъс Харди стига до неподозирани разкрития от миналото на Дженифър. И все пак тя ли е виновната?
С невероятна проникновеност в женската психика Джон Лескроарт изгражда един от най-добрите си романи „ТРИНАЙСЕТИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ“.
— Във всеки случай — продължи Пауъл, — инспектор Теръл, който я арестува, настоя за ексхумация и го уреди чрез Страут. — Това, спомни си Харди, беше Джон Страут, съдебният лекар. — Оказва се, че госпожа Уит е спечелила нещичко и от онази смърт. Седемдесет и пет хиляди долара, а по онова време това бяха доста пари. Теръл откри, че госпожа Уит е ходела с един зъболекар, когато Нед… това е съпруг номер едно… е хвърлил топа. Да ходи със зъболекар, докато все още е била омъжена!? Колко грозно! Но, както и да е. Когато Нед е умрял, се е сметнало, че е станало заради свръхдоза… Направили са тест А, намерили са кокаин и алкохол и са написали заключението.
Харди знаеше, че в такива случаи съдебните лекари правят три проби. Третата включваше проверки на много повече вещества — барбитурати, амфетамини и така нататък, но освен това беше и много по-скъпа от първата, която бе за летливи вещества — най-вече алкохоли, така че рядко се стигаше до нея, ако още в началото се установи видима причина за настъпването на смъртта.
Харди знаеше всичко това, но все пак трябваше да попита:
— И не е проверил за нищо друго?
— Защо да проверява? Намерили са каквото са търсели, свръхдоза кокаин и алкохол… знаеш как е. Нед е бил добре натъпкан и с двете, така че въпросът е бил приключен. Само че познай какво стана сега.
— Не мога. — Харди се чувстваше вдървен.
— Атропин.
— Какво?
— Атропин.
— Какво „атропин“?
— Умрял е от атропин. Ексхумирахме го по настояване на Теръл и открихме атропин.
— Значи е умрял от свръхдоза атропин.
Пауъл поклати глава.
— Човек не умира ей така от свръхдоза атропин. Това не е наркотик. Не можеш да се надрусаш с него. А Нед е бил натъпкан до козирката.
— Това все още не означава убийство.
— Мисля, че ако се свърже с последните две, означава.
— Тя не е виновна и за тях. Не забравяй, че все още не е осъдена.
Пауъл го удостои с един уморен от света поглед, с който сякаш искаше да каже: „Е добре, така говори адвокатът за своя клиент, но все едно, като професионалисти и двамата много добре знаем каква е истината.“
— Твоята госпожа Уит е черна вдовица, Харди — каза той гласно. — За всичко това ще я обвиним в убийство първа степен. Смъртна присъда. Положението е сериозно.
3
— Не. Не…
Лицето не Дженифър бе съвсем пребледняло. Главата й увисна надолу, но след миг тя се овладя, стана, отиде до стъклената преграда и се загледа в стаята на надзирателките.
— Нед се самоуби… може би без да иска… Но Лари и Мат уби някой друг. Кълна се пред Бога… Не бих могла да убия собствения си син!
Харди обърна внимание, че не казва същото за съпруга си. Седеше с отпуснати рамене, сключил пръсти на масата пред себе си.
— Разкажете ми за Антъни Алварес — подкани я той.
Тя приглади два пъти косата си с пръсти, все още с лице към стъклото.
— Не познавам никакъв Антъни Алварес.
Харди запази спокойствие.
— В полицейския доклад пише, че това е съседът ви от отсрещната страна на улицата.
Тя се обърна.
— Господин Алварес? О… този Антъни Алварес. Дори не знаех малкото му име. Е, и? Какво общо има той?
— Общото е това, че той е една от сериозните причини да сте тук. — Разказа й показанията му накратко. Докато слушаше, тя се върна до масата и седна странично от Харди.
— Но аз не направих това. Никога не започвам да тичам, преди да мина ходом няколко пресечки, за да загрея. Не е възможно да съм затворила портата и веднага да съм хукнала. Не само не е възможно… Не го направих!
Харди кимна.
— А защо, според вас, твърди това? Карали ли сте се за нещо?
— Просто не мога да повярвам! — Дженифър пое дъх, потрепери и изпусна въздишка. — За четири години съм разменила с този човек около стотина думи. Дори не съм сигурна, че ще го позная, ако го видя някъде в града. Защо постъпва така с мен?
— Не знам — отвърна Харди, — но засега ми се струва, че ще е по-добре да се насочим към нещо, което би могло да ви помогне. Дали не ви е видял и някой друг съсед?
Дженифър затвори очи и се отпусна на облегалката на стола. Проличаха извивките на тялото й, гладката кожа на бузите й. Харди изведнъж си даде сметка колко е привлекателна, дори и със затворническите дрехи. Пълни, леко нацупени устни, нос, издаващ сила, пропорционални кости.