Магьосницата [Wizard - bg]

На намесата се дължеше и едно странично явление, за което още никой не подозираше. Жените бяха получавали сперма от ниски мъже с родители дребосъци. При липса на друг стандарт, освен техния собствен, те не съзнаваха, че децата им стават все по-ситни.

Робин се вмъкна през летящата врата в помещението с душовете, като пътьом сваляше дрехите си. Една жена бе седнала на дървената пейка между двете редици от шкафчета и подсушаваше косите си. Друга стоеше неподвижно в далечния край на стаята, а водата се разпръскваше от дланите, събрани под брадичката й. Робин прибра доспехите си в шкафа и извади Назу от чекмеджето на дъното. Назу бе нейният демон, нейният зъл дух: анаконда, дълга метър и десет. Змията се нави около ръката й и стрелна с езиче; тя одобряваше влажната жега на банята.

— И на мен ми харесва — каза Робин. Тя отиде до душа, без да обръща внимание на жената, която изгледа татуировките й. Двете изрисувани змии бяха нещо обичайно на Ковън, където татуирането се ширеше повсеместно. Но рисунката върху корема й си беше съвсем лична.

Веднага щом завъртя крана и усети студената струя вода, тръбите задрънчаха в оглушителна агония и душовете се задавиха. Жената до нея изскимтя. Робин скочи към чучура, сграбчи го в смъртна хватка и го заизвива като врат на пиле. После го пусна и закрещя. Съседката й се присъедини към нея, а миг по-късно им заприглася и третата жена. Робин впрегна цялата си воля, като се мъчеше, както правеше винаги и с всяко нещо, да надвика останалите. Скоро писъците преминаха в кикот и кашлица и Робин чу, че някой произнася високо името й.