Джудит
- Автор: Деверо Джуд
- Серия: velvet #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джудит». Краткое содержание книги:
За ужас на всички, по време на сватбената церемония се появява Лилиан, любимата на Гевин, която той е изоставил, за да се ожени за Джудит. Тя е решила твърдо да си върне мъжа на своите мечти…
Гевин не се вслуша в предупреждението му. Дори не погледна горящата стена, която всеки момент щеше да се срути отгоре му. Заудря с все сила дебелите дървени греди. След разсичането ги хвърляше на земята, където един от мъжете ги поливаше с вода.
Рейн знаеше, че няма смисъл да апелира към разума на брат си. Затова стисна здраво зъби и впи поглед в горящата стена непосредствено до Гевин. Тя се поклащаше заплашително.
В мига, когато горящите дърва се срутиха с оглушителен шум, Гевин направи огромен скок встрани и стълбата полетя към земята. Рейн се втурна към брат си и го измъкна изпод една дебела греда.
— По дяволите! — изрева Гевин, когато могъщото тяло на Рейн го притисна към земята. — Ще ме удушиш!
Рейн се надигна тромаво. Цялото тяло го болеше. И той беше работил неуморно през последните два дни. Той се обърна към брат си с мрачна усмивка:
— Така ли ми благодариш, че ти спасих живота? Защо остана толкова време на стълбата? Само след няколко секунди щеше да се опечеш в пламъците.
Гевин прокара ръка по мръсното си лице и се обърна към горящата къща. Огънят бушуваше между каменните стени и вече нямаше опасност да се разпространи към другите къщи. След като се увери, че околните постройки са в безопасност, той се обърна отново към брат си.
— Защо ме издърпа? — изръмжа той и раздвижи скованото си рамо.
Рейн го изгледа с искрящи от гняв очи.
— Нима мислиш, че ще допусна да загинеш в пламъците?
Гевин се ухили и белите му зъби заблестяха като перли на омазаното със сажди лице.
— Аха. Е, благодаря ти. Сега обаче трябва да продължа. — Той се обърна и закрачи към мъжете, които продължаваха да изливат кофи вода в пламъците.
Рейн вдигна рамене и се обърна на другата страна. След като навърши шестнадесет години, Гевин стана пълновластен господар на имотите. Той беше най-големият от четиримата братя и всички бяха длъжни да му се подчиняват. Отговорността му беше голяма и той го съзнаваше напълно. Беше готов да се бори до последния си дъх за своята собственост. И беше справедлив. Все едно дали ставаше дума за последния слуга или за някой подъл крадец, той мереше всички с един аршин.
Гевин се върна в замъка късно през нощта и отиде в помещението, където братята се хранеха. Трапезарията беше обзаведена наскоро. Подът беше покрит с дебели килими. Стените бяха с дървена ламперия. На едната стена беше издигната огромна камина, над която беше издялан гербът на семейството.
Рейн вече седеше на масата, изкъпан и облечен с чисти дрехи. Пред него беше поставена сребърна табла с печено свинско, пресен хляб и сушени ябълки и круши.
Той кимна доволно на брат си и посочи голямото дървено ведро с гореща вода, поставено пред камината.
Гевин въздъхна дълбоко и едва сега усети колко се е уморил. Свали набързо дрехите си и се потопи до шия в горещата вода. Кожата му беше обгорена, на много места имаше одрасквания.
Една слугиня изникна от тъмния ъгъл и се зае да сапунисва гърба му.
— Къде е Майлс? — попита с пълна уста Рейн.
— Изпратих го при семейство Рейвдаун. Само той се сети, че днес е годежът. Нямаше как, трябваше ми заместник, затова се лиших от помощта му долу в селото. — Гевин се приведе напред, за да оголи гърба си. Главата му беше извърната настрана.
Рейн едва не се задави с парче хляб.
— Какво… какво си направил?
— Изпратих Майлс като мой заместник при семейство Рейвдаун, за да вземе участие в тържеството по случай годежа — повтори спокойно Гевин.
— Ти да не си полудял? — изкрещя брат му. — Това не е сделка с коне, това е бъдещата ти жена!
Гевин го погледна с безизразно лице.
— Знам. Няма нужда да ме укоряваш. Ако не беше жена, нямаше да ме карат да се женя за нея.
— Принудили са те, значи? — попита ехидно Рейн и се облегна назад. Беше му ясно как се чувства големият му брат. Докато останалите трима можеха да обикалят цялата страна, да посещават роднини и приятели, дори да направят пътуване към Светите места, той беше длъжен да стои тук и да управлява земите им.
Гевин беше на двадесет и седем години и през изминалите единадесет почти не се беше отделял от къщи — с изключение на кратката си военна служба в разбунтуваната Шотландия.
— Джудит Рейвдаун е лейди, Гевин — проговори спокойно Рейн. — Научили са я да очаква от всеки мъж учтивост и уважение. Трябваше лично да отидеш при нея и да й кажеш, че желаеш да я вземеш за жена.
Гевин протегна ръка, за да може момичето да я измие. Предницата на грубата й вълнена рокля се беше намокрила и очертаваше примамливо пълните и гърди. Той й се усмихна и задържа погледа й. И слабините му се надигна желание.