Екстаз в смъртта
- Автор: Робертс Нора
- Серия: „В смъртта“ #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Екстаз в смъртта». Краткое содержание книги:
Докато с Рурк пътуваха с асансьора към разкошния апартамент, заемащ целия последен етаж на хотела, тя се облегна на стената на кабината, която беше облицована с огледала.
— Добре, че ти хрумна да го преместиш в друга стая и на друг етаж. Може би ще успее да мигне няколко часа.
— Ще спи по-добре, ако вземе сънотворно. А ти, скъпа? Ще можеш ли да заспиш?
— О, да. Но щеше да ми бъде много по-леко, ако имах най-беглата представа какво го е разтревожило и го е накарало да предприеме такава отчаяна стъпка. — Когато се озоваха в коридора, тя изчака Рурк да изключи алармената система на апартамента. — Доколкото разбрах, Дру е бил много амбициозен. Стеснявал се е от жените и живеел в свой нереален свят. Изпитвал истинско удоволствие от работата си. — Тя сви рамене. — На видеотелефона не бяха записани никакви разговори, не беше получавал нищо по електронната поща, нито пък бе изпращал съобщения. Заключващият механизъм на вратата е бил включен в 16:00 от Матиас и изключен в 1:33 от Картър. Покойникът не е приемал никакво посетители, нито пък е напускал апартамента. Подготвил се е да прекара една приятна вечер, а после се е обесил.
— Нали не твърдиш, че е извършено убийство?
— Не — отговори тя. Питаше се дали самоубийството не е още по-страшно. — Няма обвиняем, никой няма да бъде наказан. Само че момчето е мъртво. Един живот е погубен. — Внезапно се обърна, прегърна го и силно го притисна към себе си. — Рурк, ти промени живота ми!
Той смаяно я изгледа и повдигна брадичката й. Очите й не бяха насълзени, в тях проблясваха гневни пламъчета.
— Това пък какво беше?
— Да, действително промени живота ми. Едва сега разбрах, че човек може да се наслаждава на общуването с партньора си. Доскоро за мен съществуваше единствено работата ми. Ти ме накара да проумея какво ми е липсвало досега. Запомни думите ми, защото потъна ли в ежедневието, може да пропусна да изразя чувствата и мислите си и да ти кажа колко много означаваш за мен.
Трогнат, Рурк я целуна по челото.
— Добре, ще ги запомня. А сега да си лягаме. Зная, че си уморена.
— Да. — Тя отметна косата от челото си, когато тръгнаха към спалнята. Хрумна й, че им остават по-малко от четирийсет и осем часа до напускане на космическата станция. Няма да позволи смъртта на един непознат да помрачи последните дни от медения им месец.
Наклони глава, запърха с мигли и заяви:
— Знаеш ли, Картър твърди, че съм много секси.
— Моля? — Рурк спря и я изгледа с присвити очи.
Ив го обичаше още повече в мигове като този, когато в мелодичния му глас се промъкваха арогантни нотки.
— Чудесен си — промълви тя, отпусна глава на гърдите му и заразкопчава ризата си.
— Нима?
— Да. Мейвис би казала, че си върхът. Мисля си, че отчасти причината да си такъв е сексапилната ти съпруга. — Захвърли ризата си и гола до кръста седна на леглото, за да свали обувките си. Погледна изпод око Рурк и забеляза, че е пъхнал ръце в джобовете си и се усмихва. Тя му се усмихна в отговор и сякаш й олекна на сърцето. Повдигна вежди и дяволито го попита:
— Е, прекрасни човече, какво възнамеряваш да направиш с младата си жена?
Рурк я притисна към себе си и навлажни с език устните си.
— Сега ще ти покажа.
Ив си въобразяваше, че мисълта за пътуването до Земята няма да я изплаши, след като вече беше предприела едно междупланетно пътешествие, но беше се излъгала. Когато настъпи моментът да се качи в космическата совалка, принадлежаща на Рурк, тя се заинати и се опита да се оправдае с думите, че животът й е скъп.
Рурк се запревива от смях, което още повече я вбеси, сетне я грабна в прегръдките си и я качи на борда. Когато се озоваха в луксозната кабина, сърцето й затуптя силно, сякаш щеше да изскочи от гърдите й.
— Пусни ме! — извика. — За нищо на света няма да пътувам с този летящ ковчег!
Рурк се престори, че не чува заплахите й. Отпусна се в едно дълбоко кожено кресло и я придърпа на скута си. После сръчно привърза ръцете й към страничните облегалки, за да избегне евентуалните й опити да му отмъсти, като издраска лицето му.
— Престани! — Ив напразно се опитваше да се освободи. — Веднага ме отвържи! — Стегнатото й задниче подскачаше, докато се въртеше в скута на съпруга си. Това го подсети как да оползотвори първите часове от пътуването. Нареди на пилота да излети веднага, щом получи разрешение от контролната кула, после освободи стюардесата с думите, че засега не се нуждаят от услугите й. Щом младата жена напусна кабината, той натисна бутона за заключване на вратите.