Пламъци
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пламъци». Краткое содержание книги:
Естествено, Джоди би застреляла всеки мъж, без окото й да мигне, ако си позволи да се държи просташки в нейно присъствие или в присъствието на дъщеря й. Колкото и да е странно, речникът на самата Джоди изобилстваше от псувни и ругатни, ирония, която изглежда й убягваше.
Способността й да издига невидими прегради срещу всякакво невъздържано и безцеремонно поведение, не радваше Джейнълин. Всъщност дори смяташе тази своя черта за недостатък. Тя я отделяше от другите и доказваше, че не е в състояние да привлече никой мъж, даже за приятел. Не можеше да бъде и една от момчетата, макар че бе израснала в съперничество с двама по-големи братя.
Беше не толкова обидена от соления език на Кий, колкото слисана. Донякъде го приемаше за комплимент. Кий обаче нямаше как да знае.
— О, по дяволите! — измърмори разкаяно той и я погали по бузата. — Извинявай. Не исках да кажа това. Просто си прекалено сурова със себе си. Отпусни се, за бога. Забавлявай се. Вземи си една година отпуска и иди в Европа. Разлудувай се. Вдигни шумотевица. Забъркай някой скандал. Разшири кръгозора си. Животът е твърде кратък, за да го вземаш толкова на сериозно. Той те подминава.
Тя се усмихна, стисна ръката му и я целуна.
— Извинението се приема. Знам, че не си искал да ме засегнеш или обидиш. Но ти грешиш, Кий. Животът не ме подминава. Животът ми е тук и аз съм доволна от него. Толкова работа имам, че едва ли бих могла да намеря време за странични занимания, било то любов или нещо друго. Признавам, че животът ми не е така вълнуващ като твоя, но на мен си ми харесва такъв. Ти си падаш по пътешествията. Аз съм домошарче и хич не ме бива за лудории, шумотевици и скандали. — Постави ръка на рамото му. — Не желая да спорим още от първия ти ден у дома, след като Кларк… — Нямаше сили да довърши изречението. Пусна рамото му. — Да слезем долу. Сигурно кафето вече е готово.
— Добре. Бих изпил някоя и друга чашка, преди да се изправя пред старата. Тя кога става обикновено?
— Старата е станала вече.
На прага стоеше майка им. Джоди Такет.
Буи Кейто се събуди, когато някой го смушка грубо в ребрата с върха на ботуша си.
— Ей, ти, ставай!
Буи отвори очи и се претърколи по гръб. Трябваше да минат няколко секунди, докато си спомни, че спи в склада на „Палмата“, най-шумното, просташко и мърляво заведение от цяла редица подобни шумни, просташки и мърляви кръчми, разположени покрай двете платна на шосето в покрайнините на Идън Пас.
Като отскоро назначен пазач, Буи вършеше по-голямата част от работата си след два през нощта, когато затваряха заведението, и то в по-спокойните вечери. В добавка към жалката заплата, която получаваше, собственикът му беше разрешил да спи в склада на пода в спален чувал.
— К’во има? — попита сънено. Изпитваше чувството, че не е спал повече от два-три часа.
— Стани. — Пак го смушкаха с ботуша в ребрата, този път с най-добри намерения. Първият му подтик бе да сграбчи нахалния ботуш и да го лашне встрани, за да събори притежателя му и да го пльосне по задник.
Но Буи бе прекарал последните три години в щатския пандиз, затова че веднъж бе отстъпил под напора на чувствата си и сега хич не му се щеше да лежи там още три.
Без да спори или възразява, той приседна и разтърси замаяната си глава. Присви очи срещу слънчевата светлина, нахлуваща през прозореца, и различи два мъжки силуета, надвесени над него.
— Съжалявам, Буи. — Обади се Хап Холистър, собственик на „Палмата“. — Казах на Гюс, че цяла вечер не си мърдал оттук и че от седем часа снощи никъде не си ходил, но той рече, че и бездруго трябвало да те провери, нали си бивш затворник. Те с шерифа поразпитаха тоя-оня, ама според тях в момента ти си бил единственото подозрително лице в града.
— Да не вярваш — промърмори Буи и бавно се изправи. — Няма нищо, Хап. — Хвърли мрачна усмивка на новия си работодател и се обърна с лице към плешивия, плещест и разплут помощник-шериф. — Какво е станало?
— Какво е станало ли — повтори троснато помощник-шерифът, — госпожа Дарси Уинстън едва не е била изнасилена и убита в собственото си легло снощи. Това е станало. — И той описа подробно неуспелия опит за влизане с взлом.
— Страшно съжалявам да го чуя. — Буи гледаше ту към униформения полицай, ту към Хап, но те продължаваха да го зяпат безмълвно. С рязък, недоумяващ жест сви рамене. — Коя е госпожа Дарси Уинстън?
— Като че не знаеш — подхвърли подигравателно помощник-шерифът.
— Не знам.
— Ти… ти разговаря с нея снощи, Буи — каза извинително Хап. — Тя беше тук по време на твоето дежурство. Червенокоса, с големи цици, беше обута в ония лилави, опнати по краката, гащи. Накичена с бижута.