С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
Гледайки сега снимката му, Велта не почувства дори мъничко тъга. Рон бе красив, приятен и пламенен до деня на смъртта си, но какво й беше оставил?
От друга страна, той и до днес липсваше много на Джейд. Велта бе засегната от нежната преданост на момичето към паметта му. Винаги ги беше ревнувала заради взаимната им силна привързаност, докато беше жив.
Той често придърпваше Джейд в скута си, казвайки: „Ти ще преуспееш, мъничката ми. Имаш моята външност и упоритостта на майка си. Не се страхувай от нищо и ще се справиш добре!“
Джейд щеше да се справи повече от добре. Ако Велта се намесеше, щеше да се омъжи по-сполучливо от нея.
— Нийл Пачет се обади преди малко — каза тя и се усмихна за първи път, откакто Джейд се бе върнала. — Много е чаровен.
— Мръсник!
Велта се стъписа от категоричността й.
— Грозно е да говориш така.
— Той е грозен.
— Грозен? Но защо? Половината от момичетата в гимназията биха дали мило и драго да им се обади.
— Тогава да си го задържат.
— Сигурно не е много късно да отговориш на обаждането му.
Джейд тръсна глава.
— Трябва да прочета цяла глава по история за утре.
— Джейд! — викна заповеднически Велта, когато тя се отправи към спалнята си. — Невъзпитано е да не телефонираш, особено на човек като Нийл.
— Не искам да говоря с него, мамо.
— Прекарваш часове на телефона с онова момче на Паркърови.
Джейд стисна устни и ги задържа така няколко секунди, преди да каже:
— Имам да уча. Лека нощ.
Велта угаси телевизора и я последва в спалнята й, като хвана вратата, преди Джейд да я затвори.
— Прекалено много учиш. Ненормално е.
Джейд съблече полата и пуловера си и ги закачи грижливо в гардероба.
— Трябва да получавам високи оценки, ако искам да получа стипендия.
— Стипендия! — сопна се Велта. — Само за това мислиш.
— Защото е единственият начин, по който мога да си позволя да отида в колеж.
— Което, според мен, за хубаво момиче като теб, е голяма загуба на време.
Джейд се обърна и погледна майка си.
— Не искам отново да спорим за това, мамо. Ще отида в колеж, независимо дали го одобряваш, или не.
— Не става въпрос за одобрение. Просто си мисля, че не е необходимо.
— Трябва, ако искам да направя кариера:
— Ще загубиш маса време и пари, а после ще се разколебаеш да създаваш семейство.
— Сега жените могат да правят и двете неща.
Велта пресече стаята, хвана брадичката на Джейд между пръстите си и наклони главата й назад, като откри леко зачервеното петно на шията. Не скри презрението към дъщеря си.
— Каква възможност ще имаш да се омъжиш за някой почтен човек, ако забременееш от онова момче?
— Гари няма да ми направи нищо. Той е най-почтеният, когото познавам. Мамо, ще се омъжа за Гари!
— Джейд, момчетата придумват момичетата да правят неприлични работи, като им казват, че ги обичат. Ако го правиш с това момче, никой свестен няма да те иска.
Джейд приседна на ръба на леглото и погледна майка си, тъжно клатейки глава.
— Не съм го правила с никой, мамо. Ако стане, ще бъде с Гари, защото се обичаме.
Велта й се тросна.
— Твърде си млада да знаеш какво е любов.
Очите на Джейд потъмняха, знак за надигащ се гняв.
— Нямаше да кажеш всичко това, ако бях влюбена в Нийл Пачет. Щеше да ме подтикваш да го хвана както мога… дори ако трябваше да спя с него.
— Поне щеше да си някоя в този град, ако се омъжеше за него…
— Аз и сега съм някоя.
— Ти си просто като баща си — летиш в облаците. Идеалистка — стисна юмруци Велта.
— Няма нищо лошо да преследваш цели.
— Цели — присмя се Велта. — Смешно е да споменаваме тази дума в разговор за баща ти. Никога не е имал дори едничка цел в живота си. През всичките години на брака ни не направи едно смислено нещо.
— Обичаше ме — отвърна Джейд. — Или това за теб е безсмислено.
Велта се обърна и се запъти гордо към вратата. Преди да излезе, каза:
— Когато бях на твоите години, се омъжих за героя на града. Сега за теб това е твоят Гари. Изглежда добре, атлет, отговорник на класа, всичко, което едно момиче може да иска. — Велта се подсмихна. — Запомни го от мен, Джейд, героите са временни. Избеляват като евтини пердета. Единствено от значение са парите. Все тая колко награди ще спечели онова момче, след време ще бъде само първородният син на Отис Паркър. Аз искам нещо по-добро за теб.
— Не, мамо — тихо отговори Джейд. — Ти искаш нещо по-добро за себе си.