Инфопаяк
- Автор: Пери Стив
- Серия: venture silk #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Инфопаяк». Краткое содержание книги:
Паяка се озовава в мрежата на свръхтехнологични преследвачи, чуждопланетни агенти и хладнокръвни убийци, без дори да знае защо.
Ключът към истината е привлекателна тайна агентка, която обръща живота и чувствата му наопаки.
Целувката беше дълга и разгорещена, езиците им замалко не се оплетоха. Когато той вече не можеше да издържа на напрежението, Мак се дръпна, отпусна се на колене и отвори цепката на гащеризона му.
Силк изстена и се напрегна още повече. Беше неописуемо хубаво, но той полека се отстрани. Тя се ухили.
— Какво става? Забрави как да се контролираш ли?
— Ще ти кажа след малко. Сега е мой ред.
Той я бутна да легне по гръб и се помъчи да я съблече. Най-сетне успя. Разтвори широко коленете й и се наведе да я целуне между краката. Само след трийсетина секунди усети ритмичното туптене в плътта й. Тя впи пръсти в косата му.
— Господи!
Когато оргазмът й стихна от бурен прибой до кротки вълнички, той й се усмихна над влажния триъгълник от косъмчета.
— Ей, ама аз тъкмо започвах! Няма как да си свършила. Щом вече си загряла, нека ти покажа какво мога наистина…
— Ами! Я ми ела насам…
Силк понечи да се плъзне върху нея.
— Чакай малко. — Мак застана на длани и колене. — Сега сме в гората и тази поза е по-подходяща. Влез отзад.
Той побърза да изпълни желанието й и почувства стегната влажна топлота. Надяваше се да продължи часове, дни, години. Но успя да тласне само осем-девет пъти, преди да свърши в нея.
Останаха така още няколко мига, после се свлякоха на хълбок върху меката пръст, още прилепени един към друг.
След малко Мак попита:
— Нали не си взел кърпа или нещо друго, за да се избършем?
— Аз ли? Нали идеята беше твоя?
— Ясно. И не ти беше много интересно, така ли?
— О, беше, признавам си.
— Добре. Значи ще използваме твоята туника.
Преди Силк дори да помръдне, тя се претърколи настрани и притисна дрехата му между краката си.
— Да видим на теб дали ще ти хареса да миришеш на разгонена котка.
Той се просна по гръб ухилен. Лежеше насред тропическа градина, в най-доброто приближение до рая, което цивилизацията би могла да постигне. Бе се натъпкал с най-скъпи морски деликатеси, а току-що се изчука до омекване на коленете с остроумна и красива жена.
Не си представяше, че би могъл да се чувства по-добре.
5
Два буса с туристи се бяха ударили челно близо до пристанището и Силк тъкмо нагласяше възможно най-безобидната версия за дребната злополука — в края на краищата никой не пострада сериозно — когато видя сигнала за обаждане по личната му линия. Тъкмо минаваше пладне.
— Брайс Ксонг — обясни Кухоглавката.
— Само секунда. — Даде команда на компютъра да пусне текста на касапите. — Добре, нека го чуя.
— Вен, много съжалявам… — започна Ксонг, този път извънредно сериозен. Силк само примигна насреща му. — Тя ще ми липсва ужасно. Само ми кажи, ако мога да ти помогна с нещо.
Коремът му се превърна в тежка ледена буца.
— Брайс, какви ги плещиш?
— Ох, мамка му!… Ти още ли не знаеш?
— Прекъсни! — заповяда Силк на Кухоглавката. — Свържи ме с Мак в Извънземната карантина.
Твърде много удари на сърцето си преброи, преди някой да приеме обаждането. Беше доктор Клайн.
— Ханс, безпокои ви Венчър Силк. Трябва да говоря веднага с Мак.
Паузата се проточи безкрайно. Въртящата се Вселена се разлетя в пълен хаос, енергията се изцеди от нея и ентропията изсмука всяка надежда. Господи…
— Съжалявам, Силк. Имаше… произшествие.
„Само това не!“
— Доктор Макензи е… ами, тя е в операционната.
Клайн лъжеше. Силк беше твърде изкусен в манипулирането на истината, за да не го надуши, дори без обаждането на Ксонг.
— Не е! — натърти мрачно. — Мъртва е. Докторе, запазете си измислиците за лековерните, а най-добре оставете тази работа на професионалистите.
Прекъсна връзката и се замисли кой какви услуги му дължеше, после впрегна компютъра си на работа. Остави Кухоглавката да се провира през дебрите на увъртанията и уклончивите отговори, за да изкопчи колкото истина пожелаеха да му поднесат.
Поне най-лошото знаеше — Мак беше мъртва.
Убита.
6
Депард Кинг се гневеше.
Всъщност това състояние беше основното за него през почти целия му живот и повечето време се сърдеше на себе си. Пак проклетият му темперамент! Загуби самообладание и каква полза от това? Чудесно се оплеска, просто чудесно!
Стоеше на ъгъла, зад гърба му беше игрището за голф, а точно пред него — жилището на лекарката. Вече минаваше шест вечерта и работещите дневна смяна си тръгваха. Хората вървяха, караха велосипеди или се качваха в бусовете, които се плъзгаха безшумно край Кинг, оставяйки след себе си слаба миризма на нагрята смазка. Той носеше торбести шорти във всички цветове на дъгата и още по-пъстра широка фланела с къси ръкави. На врата си бе провесил евтина холокамера и туристическа чантичка. Плетена от палмово лико шапка довършваше маскировката му. Приличаше на хилядите зяпльовци наоколо, само че…