Мистър Костело — герой

Той клекна да гледа мравките. Хвана един хлебаркояд и го пусна на птицата. Изправих се.

— Е, аз само минавах, мистър Костело.

— Не съм мравка — каза той. — Не ме интересува какво ядат, тъй че мога да ги заставя да вършат каквото си искам.

— Ще се видим пак — рекох аз. Докато се отдалечавах, той продължи тихичко да си мърмори. Гледаше мравките, пресмяташе нещо п изобщо не ми обръщаше внимание. Върнах се при Варни и задавено попитах:

— Какво прави той, Варни?

— Каквото трябва.

Качихме се в едноколката, потеглихме нагоре по хълма и минахме през силовата преграда. След дълго мълчание запитах:

— Докога ще стои тук?

— Докато му харесва — отсече Барни.

— Никой не обича да е затворен. — На лицето му пак се появи онзи странен израз.

— Чучулига не е затвор.

— Да, но не може да излезе.

— Слушай, братче, ние можем да го променим. Можем да го направим всякакъв, даже ковчежник. Но отдавна сме се отказали от това. Оставяме всекиго да върши каквото иска.

— Той никога не е искал да управлява мравуняк.

— Тъй ли?

Сигурно съм изглеждал доста объркан, защото Варни добави:

— През целия си живот е вярвал, че само той е човек, а ние останалите — мравки. Сега всичко се сбъдна. Вече няма да управлява човешки мравуняци — няма да го допуснем до тях.

Загледах се през стъклото към космическия кораб, блеснал в далечината като изправен пръст.

— Какво стана на Боринкен, Барни?

— Някои от последователите му плъзнаха из Системата. Трябваше да пресечем тая идея за Единното човечество. Той помълча, управлявайки разсеяно колата. — Не се обиждай, Ковчежник, но ти си тъпа маймуна. Ако не друг, аз поне мога да ти го кажа.