Досадната муха

Остана безмълвен така повече от половин час. В един момент очите му отново се вторачиха в петънцето на лявата длан. Почисти го набързо с книжна салфетка, която намери затрупана в чекмеджето на бюрото, а после запрати в коша.

В един и шестнайсет Дорийн се върна. Когато я чу деликатно да почуква, опита се да я предупреди да не влиза, ала вратата вече се отваряше.

— Аз се върнах, гос…

Пресман почувства как всичко в стомаха му се преобърна, докато онемяла от изненада, секретарката му оглеждаше опустошената стая с невярващ поглед.

Той опита да овладее положението, някак си да се оправдае.

— Една муха… — запелтечи. — Накара ме да полудея, докато успея да я претрепя…

Студена пот обля Пресман, след като Дорийн извъртя тежките си гърди и излезе. Беше разбрал какво означаваше погледа й.

Господин Пресман, от седем години ползваме тези помещения и във вашия кабинет никога, ама никога не е прехвърчала каквато и да е муха!

— Не! — изпъшка той, сякаш току-що го бяха изкормили.

Едва доловимо жужене погъделичка слуха му.

Една муха кацна върху бюрото, на няколко сантиметра от дясната му ръка.