На сутринта

— Разбира се. Между другото, вие се справихте много добре в джунглата.

— Наистина ли?

Бейнтри кимна сериозно.

Пиърсън остана до прозореца, загледан в полето, бунгалата, оградите и далечния край на джунглата, с която се беше борил и почти бе победил.

— По-добре да тръгваме.

— А? Да, идвам — каза Пиърсън.

Той се извърна бавно от прозореца с лека следа, от някакво недоволство, което се опита, но не успя да разбере.