Какво сънуват псиборгите?
- Автор: Барбе Пиер
- Серия: setni, enqueteur temporel #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лиляна Кр Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Какво сънуват псиборгите?». Краткое содержание книги:
Воден от своите високохуманни и антимилитаристични идеи, авторът недвусмислено ни разкрива картината на гибелното въздействие над човечеството на една бактериологична война.
— Каква тъжна история — провикнах се аз, като покрих глава с наметалото си. — Какво ли ще стане с мен сега? Докато не разкрие виновника, императорът няма да намери покой и ще ме подложи на хиляди мъчения.
— Ваше величество, нивга няма да те изоставя! Ела с мен в моите владения. Кълна ти се в светите мощи, че там всички мои барони и аз самият ще те закриляме.
— Какъв лош късмет! Надявах се да науча хиляди неща за светите монаси, после мислех да остана в двора на Карл Велики. Говори се, че астролозите му имат огромни познания. Освен това белобрадият император не владее ли всичко върху тази Земя?
— Честни човече — прихна Юон, — ти, изглежда, изобщо не познаваш този свят! Императорът и дукът Нем са се прославили с подвизите си срещу неверниците. Монасите са свети хора. Въпреки това духовната власт, която имат, и временното могъщество на Карл Велики, са направо смешни в сравнение с вълшебната сила на истинския господар на този остров. Никой не може да се сравнява с него!
— Кой е той! — изненадах се аз.
— Вълшебникът Оберон! Царят на чудесата, за който няма невъзможни неща. Това е най-прекрасният човек след Исус. Никой не би могъл да скрие своите тайни помисли в негово присъствие! Той може да се пренесе навсякъде, където пожелае. Дори животните и птиците чувствуват магическата сила, която излъчва, и никой не го напада. И за да завърша, ще ти кажа, че неговото пеене може да се сравни с това на ангелите в рая.
— Несъмнено! — високо казах аз. — Доста съм чувал да се говори за това джудже-вълшебник. И все пак не е ли всичко това само някаква легенда?
Като чу да изричам тези думи, Юон като че се разтревожи:
— Васал! — прогърмя гласът му. — Ти знаеш нашият език, но твоите думи са думи на чужденец! Знай, че Оберон чува всяка твоя дума и никой не може да избегне неговата мъст. Някога той ми е помагал в трудни моменти и аз успях да се убедя в могъществото му! Аз съм твой длъжник, но ти трябва да внимаваш никога да не наскърбяваш този могъщ чародей!
— Моето намерение съвсем не беше такова и напълно ще послушам съветите ти — убедих го аз.
— Добре, за да ми повярваш, ела с мен в Бордо. По пътя ни вероятно ще срещнем този, който владее всички знания, и може би ще благоволи да те научи на онова, което пожелаеш. Но сега се налага да тръгваме, защото императорът ще пусне своите верни рицари по следите на сина си, а аз пет пари няма да дам за теб, ако те заловят.
След тези думи Юон яхна своя кон. Аз яхнах коня на рицаря, който лежеше ничком на земята, и пришпорвайки ги, поехме на юг.
Благодарение на уроците, взети в Калапол, горе-долу се справях добре. Вече можех да поразмисля, без много да се задълбочавам, как да не ме пречукат.
Моят другар ме беше изпреварил доста и аз завиждах на лекотата, с която яздеше. Без него сигурно щях да се изгубя в тази тъмна гора с едва забележими пътеки. Сега думите на рицаря добиха за мен нов смисъл. Изглежда, този тъй наречен вълшебник не притежаваше никаква магическа власт. Оберон явно владееше няколко технически тайни, с които си служеше за заблуждение на тези слабо цивилизовани хора. Ако умееше да се пренася там, където пожелаеше, това означаваше, че той можеше да се телепортира, освен ако не притежаваше някаква обикновена летателна машина. Щом омагьосваше животни и птици, ясно беше, че използва хипнозата! Най-тревожен беше фактът, че „никой не можеше да запази тайните си мисли в негово присъствие“. Това джудже със сигурност имаше забележителна телепатична сила и се питах дали ще съм в състояние да му устоя? Всичко това беше много странно, защото изискваше изключително напреднала технология, докато неговите „поданици“ бяха останали в примитивния феодален стадий на развитие.
Прочутият белобрад император следователно не представляваше никакъв интерес за мен. Впрочем, противно на това, което си въобразяваше Юон, аз не бях убил неговия син. Последният скоро щеше да възстанови силите си. Щеше да помисли, че е станал жертва на някаква магия, и възхитен щеше да разпространява тази версия. Съвсем не беше позорно да си сразен от вълшебна сила. Отсега нататък рицарите щяха да поразмислят, преди да ме предизвикват. Следователно нямаше да имам проблеми в това отношение.
Затова пък на всяка цена трябваше да срещна този прословут Оберон — според мен единственият, който знаеше какво се върши на тази планета.