Бумерангът на злото
- Автор: Сидеров Волен
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Жанр: Политика
Электронная книга - «Бумерангът на злото». Краткое содержание книги:
Защо в учебниците не учихме, че болшевизмът е наложен от една еврейска клика, „хванала за косите руския народ“ според Чърчил? Защо няма холокост за 66 милиона православни християни, избити от тази еврейска клика?
Защо не знаем, че едни и същи финансови магнати от Уолстрийт финансираха Троцки и Хитлер?
Не беше ли 11 септември 2001г. Акт, извършен от свръхелита за пренареждане на света? Книгата на Волен Сидеров „Бумеангът на злото“ е опит за отговор на тези въпроси.
Ето къде е ключът към създаването и поддържането на тайни общества и секти през вековете. От епохата на Вавилон и Египет тайното, езотеричното знание е било пазено и предавано на тесен кръг хора. Те, посветените, са вярвали, че тълпата не трябва да се докосва до скритото познание, което отключва пътя към отвъдното и безсмъртието. Защото откакто съществува, човек се тревожи най-много за това, че е смъртен на Земята. Последицата от грехопадението той все по-често приема не като Божие предопределение, а като обстоятелство, което може да надхитри. Египетските мистерии, ученията на гностицизма, всички дуалистични източни философии са построени на тази база. Да се елиминира Божията промисъл, да се надлъже Бог и да се построи Царството Небесно на Земята. От Библията знаем, че падналият ангел Сатанаил е получил възможност, Божие допущение да „работи“ върху човешките души и да ги отклонява от пътя им към Бога. Да ги тласка в посока да си вярват, че те могат да станат богове. За „посветените“ Сатанаил става Луцифер - носител на светлината на познанието. Всички научни и технически хитрости, които са улеснявали материалния живот на човек през вековете, са затвърждавали у все повече хора чувството, че се приближават до Бога, че могат да го конкурират. „Да се пробие небето като хартиен свод, да се постигне тържество на човека над Бога!“ - този призив на комуниста-масон Лафарг важи за всички видове тайни общества и учения, които се борят с Христовата църква, откакто тя съществува. „Без цар, без Бог, без господар!. Долу Бог!“, зове пък в поемата „Септември“, писана през 1923 г., българският поет, изучаван като класик в учебниците по литература през периода от 1944 г. до днес Гео Милев.
Технологичният прогрес все повече затъмнява съзнанието на хората, дава им чувството, че могат всичко, без да им решава моралните проблеми. А достатъчно е човек да остави морала настрана и пред него се открива безкраен хоризонт. Как един финансист от Уолстрийт да не повярва, че е Бог? Той управлява стотици милиони долари и с едно мръдване на пръста може да ги насочи в една или друга посока. Съдбите на милиони хора по света са в неговите ръце. Или поне така изглежда.
Как да ходи човек в някаква си църква и да пали свещи, когато има невероятните възможности „за просветление“ на мрежата - Интернет. (Впрочем в САЩ истински църкви няма, така че това тайнство и благодат май вече е загубено за американците.) Но пък има психоаналитици, които се опитват да заменят тайнството на изповедта и опрощаването на греховете.
Как да не повярваш, че медицината, която вече може да ти смени сърцето, бъбрека, черния дроб ( през ноември 2001 г. в българската преса бе публикувано известието, че за първи път ще бъде присаден главен мозък!), няма да стигне след няколко години до тайната на безсмъртието и да ни прави вечно млади?
Добре, да приемем, че „има нещо“, което е над нас, отвъд нас, да приемем, че имаме душа, или аура, или каквото и да е там, мисли днешният високотехнологичен човек. Не може ли тази душа да си остане вечно в мен, да не се отделя? Да се „ъпдейтва“ някак си? Няма ли софтуерна програма за нея? След като разцепихме атома и изследвахме черните дупки на Вселената, нима някаква си душа ще ни се опре? Някакъв си Бог?
Все повече хора днес си задават такива въпроси и винаги се намира някой, който да им каже:“Да, има такъв начин! Стани посветен, ела при нас и ще получиш първо истината, после това, което те интересува - безсмъртието!“ Това са го казвали гностиците, манихейците, окултните общества от античността и Средновековието до новите времена - като теософите, „Ню Ейдж“ или мормоните. В политически план това е философията на „избраните“, на елита, за който е предначертано да управлява „масите“ и да притежава основната част от материалните богатства на света, за да ги държи под контрол.
Да си избран е примамката, която вкарва днес и повечето изявени в политиката, изкуствата или науката хора в масонските ложи. Подчертаването на факта, че през вековете масони са били много известни и изявени хора на творчеството като Гьоте, Моцарт и други, не се пропуска в масонската пропаганда. Това засилва увереността на всеки амбициозен и суетен човек да търси „елитното“ общество на ложите. „Щом такива гении са били там, значи има нещо“, казва си той. Голяма част от бизнесмените и политиците в днешно време влизат в ложите по чисто комерсиални причини. Те гледат на тях като на клубове, където можеш да направиш полезни за кариерата или бизнеса връзки. И ги получават, което ги прави зависими за цял живот. Има и такива, които наистина вярват, че влизат в едно общество, което се стреми към човешка хармония и усъвършенстване. Докато не се сблъскат с реалните цели на масонската върхушка. По-горе ги описахме - да се подчини света на един скрит елит, който ще отвори път на Този, който кара хората да се мислят за богове, защото той самият се бори с Бога -Луцифер.