Български народни вълшебни приказки
- Автор:
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Български народни вълшебни приказки». Краткое содержание книги:
— Тебе кой те напълни? — попитала едната.
— „От вар момиче“ — отговорила другата. — А тебе?
— И мене ме напълни „От вар момиче“.
Царският син се зачудил кое е това „От вар момиче“, дето е напълнило бъклиците, разпитал слугите и те му казали, че бъклиците са напълнени от нямата царкиня. Зарадвал се царският син и решил, че щом се завърне в двореца, ще потърси момичето.
Войната свършила и младият цар се завърнал с храбрите си войници. Той веднага намерил първата си съпруга и я попитал:
— Защо те наричат „От вар момиче“?
Щом чула, че й казват „От вар момиче“, тя продумала и разказала живота си от игла до конец.
Зарадвал се царският син, че първата му хубава царица проговорила, и пак се оженил за нея. Всички в царството се веселили три дни и три нощи.
Ловецът и вълшебния пръстен
В малка къщурка до гората живеел един ловец със своята жена и невръстния им син. Те имали само малко земица и това било цялото им богатство. Затова пък гората гъмжала от дивеч и ловецът изхранвал жена си и сина си с богатия улов, който носел всеки ден от горските усои.
Един ден мечка стръвница нападнала мъжа, вечерта го докарали у дома ни жив, ни умрял, а на сутринта човекът издъхнал. Жената и синът съвсем обеднели и се чудели как да свържат двата края. Тогава момчето взело оръжието на баща си и отишло в гората да улови нещо. Когато пораснал, синът станал най-добрият ловец в околността. Врабче да литне към небето, момъкът ще го уцели. Славата му се разнесла надалеко.
Една вечер, малко преди да се скрие слънцето, пред къщурката спрял човек на черен кон.
— Търся стрелец, който да не пропуща нито един изстрел — рекъл той на ловеца. — Разказват, че ти си бил такъв. Ако дойдеш с мене и сториш каквото ти кажа, ще те направя най-богатия човек на света.
Момъкът се съгласил и тръгнал с конника. Вървели седем дни и седем нощи, минали седем планини. Под най-високия връх на седмата планина се гушела мрачна пещера, цялата в мъхове и папрат. Тук спрели и човекът рекъл:
— В тая пещера живее страшна хала и никой не смее да припари наоколо. Веднъж в годината халата излиза да пие вода. Ей тая река я изпива цялата — топне деветте си глави и пие, докато изпие водата. После си вдига главите една по една. Ако ги улучиш всичките, халата ще умре и ще те възнаградя пребогато.
— Лесна работа! — рекъл момъкът и се заслонил зад едно дърво да чака халата, а човекът се скрил на далечно и потайно място.
След някое време изведнъж притъмняло. Задухал силен вятър, извила се вихрушка и халата изхвърчала из пещерата. Гмурнала тя деветте си глави във водата и започнала да пие жадно. Реката пресъхнала. Тогава халата взела да вдига една по една главите си. Вдигнала първата — момъкът пуснал стрела и я пронизал, вдигнала втората — момъкът улучил и нея. Така прострелял и деветте глави и халата издъхнала. От деветте й гърла бликнала водата, която била изпила, и реката пак потекла.
Тогава човекът излязъл от потайното място и дошъл при момъка.
— Сега трябва да влезеш в пещерата — рекъл той. — Вътре има един ръждясал пръстен. Вземи го и ми го донеси. Ала внимавай, че може да останеш там цял живот. Ще чуеш песни, свирки, сладки гласове — нищо да не слушаш! Трябва да грабнеш пръстена и веднага да се връщаш. Взема ли пръстена, ще те направя богат — по-богат от тебе никъде по земята няма да има.
И момъкът влязъл в пещерата, намерил пръстена, грабнал го и хукнал обратно. Ала изведнъж чул омайна музика. Тъкмо да спре, спомнил си думите на човека, запушил си ушите и пак затичал. Но накрая не могъл да се стърпи и спрял за малко да послуша. Тогава отгоре се спуснал един голям камък и с грохот затворил изхода.
Останал момъкът в пещерата. Минало се време, огладнял, а наоколо нямало нищо за ядене. Тогава решил да изрови корени с пръстена. Едва го допрял до земята и пред него изскочил един дух.
— Какво искаш, господарю? — попитал духът.