Седемте смъртоносни чудеса
- Автор: Райли Матю
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Седемте смъртоносни чудеса». Краткое содержание книги:
Състезанието бе кой ще се добере пръв до Вратата.
Уест, Дългоух и момичето стигнаха до отвора и скочиха без колебание в него.
Последва ги Магьосника, а след него се вмъкнаха Фъзи и Принцеса Зоуи.
Блокът вече бе надвиснал над горния ръб на прохода.
— Стреч… Пух! Побързайте! — викна Уест на последните от екипа.
Първият — мършавият Стреч — скочи в прохода буквално в последната частица от секундата, преди блокът изцяло да покрие Вратата.
Последният закъсня фатално.
Той беше най-тежък от всички. Имаше матова кожа и пищната му брада бе достойна за арабски шейх. Позивната, с която бе известен в собствената си страна, беше на славния Саладин, но тук му казваха…
— Мечо Пух! Не! Не-е-е…! — изкрещя Лили.
Камъкът затвори прохода и въпреки отчаяния си скок Мечо Пух беше отрязан от групата и остана в тунела на милостта на грамадния блок.
— Не! — извика Уест и удари с юмрук плъзгащия се над тях блок, който сто на сто бе помел безпомощния Пух.
— Бедни, бедни Захир… — прошепна Магьосника.
За момент никой не каза нито дума.
Седмината останали от групата стояха безмълвни.
После Уест примигна и нещо в него го събуди за живот.
— Всички — чуйте ме! Имаме задача и за да я изпълним, трябва да вървим напред. Знаехме предварително, че не става дума за разходка. По дяволите, това е само началото…
Той се обърна и впи поглед в очакващия ги коридор. В дъното му имаше изсечена в камъка стълба, която извеждаше до кръгъл отвор в тавана.
През отвора нахлуваше бяла светлина.
Електрическа.
Светлина, създадена от човек.
— … и лошото тепърва ни очаква. Защото току-що настигнахме европейците.
Уест подаде глава през люка и пред очите му се разкри невероятна гледка.
Намираше се в основата на необятна пещера с височина поне 120 метра, разположена в сърцето на планината.
Личеше, че някога е била използвана като каменна кариера. Формата й бе приблизително триъгълна — в долната си част бе широка, а нагоре се стесняваше.
Уест се намираше в най-южната точка на пещерата, а право срещу него, в северния й край, на стотина метра, бяха европейците — с техните прожектори, войници… и наполовина вдигнатия кран.
Без никакво съмнение обаче, най-впечатляващото в пещерата бе черната като въглен повърхност на диорита.
Скалните стени се издигаха и чезнеха нагоре в мрака, недостъпни дори за прожекторите на европейците. Гледка, от която кожата настръхваше — гигантска черна стена.
Древните египтяни бяха използвали диоритовата жила систематично — бяха изрязали четири тесни перваза в грамадната стена, така че сега лицето на скалата изглеждаше като 30-етажна административна сграда, разделена на четири стъпаловидни тераси. Всеки перваз минаваше по цялата дължина на скалата, но и четирите бяха опасно тесни — широчината им позволяваше най-много двама души да стоят един до друг.
И сякаш това не бе достатъчно опасно, Имхотеп V бе направил дори от тази сама по себе си необичайна конструкция строителен шедьовър, чиято основна цел бе да опази нещо.
Казано накратко, той бе разположил тук стотици капани.
Четирите тесни перваза бяха издълбани под наклон и в края на всеки имаше изсечена в скалата стълба, която извеждаше до следващото ниво.
Единственото изключение бе стълбата в стената между първо и второ ниво — тя бе разположена в геометричния център на пещерата, на равни разстояния от северния и южния вход, сякаш Имхотеп V бе искал да нажежи състезанието между двете съперничещи си групи, пристигнали тук едновременно.
Тъй като всеки тесен перваз бе изсечен в чист диорит, използването на куки за захващане щеше да е безсмислено — зъбците на куката просто не можеха да се захванат за твърдия камък. Следователно, за да стигне догоре, човек трябваше да извърви всеки перваз и да преодолее клопките по него.
А те бяха многобройни!
Лицето на скалата бе осеяно по привидно случаен начин с малки сводести ниши, които несъмнено криеха капани.
Стотици дупки с размер на баскетболна топка съдържаха неизвестно какви смъртоносни течности. Там, където не бе възможно да се изкопае дупка, бяха изкопани дълги извити като змия улеи — приличаха на обърнати комини и завършваха със стеснения, явно готови да облеят с нещо гадно всеки непредпазлив търсач на приключения.