Светът на не-А

— Този твой шеф, дето те е задявал… как се казва?

— Моля? — измърмори Тереза Кларк. Тя бе свършила своите бъбреци и търсеше нещо в чантичката си. Сепната, вдигна поглед. Сетне лицето й се проясни. — О, той ли?

Последва пауза.

— Да — настоя Госейн. — Как се казва?

— Предпочитам да забравя за него — отвърна му. Беше дошла напълно на себе си. — Това не е приятно. — Накрая смени темата: — Трябва ли да знам много за първия ден?

Мъжът се поколеба, полусклонен да следва по-нататък въпроса за нейния шеф, но ето че реши да се откаже.

— Не. За щастие този ден никога не е бил друго освен формална работа, състояща се главно от регистрации и назначаване на места, където да вземеш своите начални тестове. Проучвал съм разни архиви за игрите през последните двайсет години (тоест тия, които Машината е оповестявала) и съм забелязал, че изобщо няма промяна при старта. От тебе се изисква да определиш какво символизират не-А, не-Н и не-Е. Независимо дали го съзнаваш или не, ти не бива да живееш на Земята, без да долавяш нещо от същината на не-А. В продължение на няколко столетия тя е една непрекъснато нарастваща част от нашата обичайна мисловна околна среда. — И завърши с думите: — Хората, разбира се, са склонни да забравят определения, но ако ти наистина сериозно се интересуваш…

— Би могъл да се обзаложиш, че е така — прекъсна го момичето и извади табакера от чантата си. — Искаш ли да пушиш?

Кутийката проблесна на слънцето. Диаманти, изумруди и рубини искряха върху сложно оформената й златна повърхност. Луксозна цигара, вече запалена по някакъв автоматичен начин в табакерата, се подаде от нея. Скъпоценните камъни можеха да са изкуствени, а пък златото — имитация. Ала предметът изглеждаше ръчно изработен и неговата очевидна автентичност бе потресаваща. Госейн го оцени на двайсет и пет хиляди долара.