Колекционерът на пеперуди

— Котките са на доктор Финч и доктор Чандра. Плъховете са на доктор Финч. Аз нямам животни, защото съм клиничен лекар — обясни. — Условията ни са отлични — продължи да ломоти, като поведе госта си по коридора между залата за животни и асансьорите. — На всеки етаж има мъжка и женска стая за почивка — отбеляза — и кафеварка, за която се грижи нашата миячка Алодис. Бутилките с газове под налягане се намират в този шкаф, но кислородът се движи по тръби, както и газа за осветление и компресираният въздух. Четвъртата линия тръби е за изпомпване на мръсния въздух. Специално внимание е обърнато на заземяването и медните екрани — работим с милионни части от волта, а това значи усилващи фактори, които правят интерференцията истински кошмар. Сградата има климатична инсталация, която филтрира непрекъснато въздуха, затова не е позволено да се пуши.

Форбс спря да дудне и на лицето му се изписа изненада.

— Я, термостатите работели. — Отвори една врата. — Залата за четене и конференции. И с това етажът се изчерпва. Да отидем в моя кабинет.

Само за секунди Кармайн бе разбрал, че Адисън Форбс е пълен невротик. Беше строен, но жилав и изпит, а това предполагаше вманиачаване по фитнеса с известни вегетариански уклони. Беше на около четиридесет и пет години, колкото професора, но не би хванал окото на филмов режисьор, който търси нова звезда. Разговорът с него се натоварваше от тикове на лицето и резки безсмислени ръкомахания.

— Получих много сериозен инфаркт точно преди три години — каза — и е цяло чудо, че оживях. — Очевидно се бе превърнал в негова фикс идея, често срещано явление при докторите, които — както му беше казал Патрик — не вярваха, че ще умрат и ставаха вманиачени пациенти, когато мисълта за собствената им смърт ги обсебваше. — Сега бягам по осем километра всяка вечер от „Хъг“ до вкъщи. Жена ми ме кара дотук всяка сутрин и прибира екипа ми от предишния ден. Вече нямаме нужда от две коли, а тази икономия ни е добре дошла. Ям зеленчуци, плодове, ядки и от време на време по някое парче риба на пара, ако жена ми успее да открие наистина прясна риба. И трябва да ви кажа, че се чувствам прекрасно. — Потупа се по корема, който беше толкова плосък, та чак вдлъбнат. — В добра форма съм за още петдесет години, ха-ха!

„Господи! — помисли си Кармайн. По-добре да умра, отколкото да се откажа от мазнотиите в «Малволио». Но пък всякакви ги има.“

— Колко често вие или асистентите ви носите мъртви животни в хладилника на първия етаж? — попита той.

Форбс премигна, лицето му стана безизразно.

— Лейтенант, вече ви казах, че съм клиничен лекар! Изследванията ми са клинични, не използвам експериментални животни. — Веждите му се стрелнаха в противоположни посоки. — Простете нескромността ми, но имам талант да предписвам най-точното антиконвулсивно лекарство. А в тази област доста се злоупотребява. Можете ли да си представите нахалството, с което малоумните джипита предписват антиконвулсанти? Решават, че някой нещастен пациент страда от неизвестна болест и го натъпкват с дилатин и фенобарбитал, а в същото време в електроенцефалограмата му има толкова рязко отклонение нагоре, че можеш да се обесиш на него. Пфу! Ръководя клиниката за лечение на епилепсия в болницата на Холоуман, както и на няколко други болници, отговарям за отделението по електроенцефалография в болницата на Холоуман, която е част от клиниката за лечение на епилепсията. Както разбирате, не се занимавам с обикновени ЕЕГ — изследвания. Има друго отделение за Франк Уотсън и неговите неврологични и неврохирургични домашни любимци. Аз се интересувам от големите отклонения, не от делта-вълни.